Връща се в Испания и търси контакт с католическите монарси Фердинанд и Исабела. Не може да им се представи като Хуан Колон — бунтовника пират от Майорка, който се сражава срещу тях, и затова приема името на Кристофоро Коломбо, отдавна мъртъв италиански моряк и търговец на вълна от Генуа, с когото преди години се е запознал на Мадейра. Номерът минава. Никой никога не стига до истината. Дори когато враговете му го лишават от всичко, което притежава, за испанците той си остава дон Кристобал Колон. Едва днес, когато смъртта отдавна е отнесла адмирала и кралица Исабела, а скоро ще прибере и мен, аз мога да си позволя да разкрия истината. Надявам се тези редове да стигнат до хората, за да научат това, което крия толкова дълго време. Животът тук е труден, но аз изпитвам дълбоко възхищение към местните хора и простия им начин на живот. За тях аз съм Йосеф бен ха Леви Хаиври — на иврит Йосиф, синът на левита. Превъплътеният в Коломбо адмирал ме познаваше под друго име, което ми служеше добре — Луис де Торес. Вече шест години не го използвам, защото е излишно. Тук няма значение дали си евреин или християнин, важното е да си добър човек. А аз се опитвам да бъда такъв. Стриктно изпълнявах дълга си и ще направя необходимото да го прехвърля на най-големия си син, който ми роди една от местните жени. Тя направи пребиваването ми тук далеч по-приятно, отколкото някога си бях представял. Аз я научих да вярва в Бога, но имах достатъчно горчив опит, за да не я принуждавам насила да приеме нещо, което не изпитва със сърцето си.
Бене спря да чете и вдигна глава.
— Открих това сред документите, които прибрахме от Куба — поясни Трей Холибъртън. — Преводът е мой и обяснява много неща, нали?
Бене знаеше много малко за Колумб.
— Според най-разпространената версия Колумб е роден в Италия — добави Трей. — Баща му се казва Доминго, а майка му — Сузана. Интересното е, че баща му действително е бил търговец на вълна като онзи Коломбо, чието име използва. Според повечето историци той опознава морето още като момче. В Португалия не успява да пробуди интереса на краля и през хиляда четиристотин осемдесет и пета година заминава за Испания, където остава цели седем години, очаквайки Фердинанд и Исабела да кажат „да“ на идеите му за далечно плаване. Никой не знае дали някога се е срещал с човек на име Алонсо Санчес де Хуелва.
— А вярно ли е, че Де Хуелва наистина е открил Америка?
— Някои учени твърдят, че е така — повдигна рамене Трей. — Но преобладава мнението, че тази история е дело на враговете на Колумб, които искат да омаловажат постиженията му. Кой, по дяволите, може да каже? За съжаление Колумб не е написал нито ред за себе си през целия си живот. А това, което е написал, много често е противоречиво. Едва днес разбираме защо. Той не е искал да се знае откъде идва.
Холибъртън беше дошъл в имението с колата си. Дивото прасе, което цял ден се печеше, вече беше почти готово за ядене. Двете му посетителки — посланичката и представителката на американското Министерство на правосъдието, отдавна си бяха отишли. За всеки случай Бене изпрати след тях един от хората си, който трябваше да види с очите си, че отиват право на летището в Кингстън.
— Какво мислиш да правиш? — попита приятеля си той.
Беше важно да знае.
— Нима имам някакъв избор? — сви рамене Трей.
Бене се усмихна. Приятелят му разбираше за какво става въпрос. Всичко трябваше да си остане както досега. Тайна.
— Така е най-добре — кимна Бене.
— И без това никой няма да ми повярва — въздъхна Трей.
Кучетата отдавна бяха в кучкарника. Доволни от лова, с пълни кореми. Едва ли беше останало нещо от Закария Саймън. Но и да беше, то скоро щеше да бъде разнесено от лешоядите.
— Какво се е случило с Де Торес? — попита той.
— Историята мълчи — поклати глава Трей. — След последното плаване на Колумб той просто изчезва от сцената. Оттогава насам няма нито дума за него. По всяка вероятност е живял в Куба някъде до хиляда петстотин и десета, където му се е родил и син.
Бене се натъжи. Ужасно е да водиш толкова необикновен живот и никой да не си спомня за теб. Не е ли по-добре да се даде гласност на истината — поне за живота на Луис де Торес? Но той си даваше сметка, че това е невъзможно.
— Какво открихте в онази пещера? — попита Трей.
— Достатъчно, за да знаем, че легендата вече не съществува.
— Но мароните контролират онова, което е там, нали?
Седяха на верандата и се наслаждаваха на сухата и прохладна вечер. Появи се един от хората му, който докладва, че дивото прасе е готово. Точно навреме. Вече беше гладен.