Прага е великолепен град (Глава 49–51), а Еврейският квартал е наистина величествен. Старата-нова синагога (Глава 47,49,59) е описана точно, включително железните стъпала, водещи към тавана. Охранителни камери наистина има. Траурната зала, Дружеството на погребалните агенти и Майселската синагога също са там (Глава 56, 57 и 64). Особено вълнуващо е Старото гробище, но подземното помещение за съхраняване на древни документи не съществува (Глава 54). „Колковна“ (Глава 65) е ресторант, който се намира в непосредствена близост до Еврейския квартал. Улица „Парижка“ е такава, каквато е описана в Глава 50 — съседна на Старата-нова синагога, изпълнена със скъпи бутици. Равин Льов действително е живял в Прага (Глава 47). И до днес гробът му в Старото гробище е едно от най-посещаваните места (Глава 57), а столът му в Старата-нова синагога продължава да се пази, ограден с верига. Легендата за голема е особено популярна в Прага, но тя погрешно се свързва с равин Льов (Глава 47). Много хора продължават да са убедени, че големите обитават тавана на синагогата.
Терезин е едно наистина ужасно място (Глава 53). Историята за изтреблението на пражките евреи в периода 1939–1945 г. е предадена съвсем точно (Глава 53). Моя измислица е само равин Берлингер.
За съжаление наркобосовете в Ямайка съществуват и до днес (Глава 3 и 7). Те имат голямо влияние сред населението, а държавата е неспособна да се справи с тях. Център на тяхната дейност е Спениш Таун (Глава 14). Еврейски гробища има из цяла Ямайка (Глава 13), но това, което описвам аз, е измислено (Глава 3 и 7). Погребалните церемонии на евреите са предадени вярно (Глава 22).
Еврейското присъствие в Ямайка, което започва по времето на Колумб, е доказан исторически факт (Глава 7). Снахата на Колумб е тази, която практически измъква острова от ръцете на Фердинанд и го изтръгва от религиозен контрол (Глава 7). Инквизицията е държана далече от Ямайка в продължение на 150 години. През 1650 г. испанците най-после се завръщат, но евреите застават на страната на англичаните и успяват да ги прогонят. Това става благодарение на Кромуел, който сключва сделка с тях, обещавайки им толерантно отношение (Глава 7). На по-късен етап ямайските евреи подпомагат икономическото развитие на острова. Техните търговски сделки с мароните са действителни въпреки любопитната реакция на еманципираните чернокожи срещу равните права на евреите (Глава 24). Постепенно еврейското присъствие на острова намалява. Днес там са останали шепа хора, представляващи най-старата еврейска общност в Западното полукълбо, която продължава да изповядва своята религия в Кингстън. Присъствието на евреите в Куба е значително по-забележимо. Те живеят там още от времето на Колумб (Глава 38, 40). Когато през 1655 г. испанците окончателно напускат Ямайка, те закопават своите богатства и архиви с надеждата, че скоро ще се завърнат (Глава 17). Но това не се случва и богатствата им са окончателно загубени. Наличието на испански архив в Куба е мое хрумване, но присъствието им в Спениш Таун е реалност.
Извитата буква хикс, за която става въпрос в Глава 10 и по-нататък, на практика е един символ, открит в Минесота през 1898 г. Никой не знае какво представлява той, но исторически е доказано, че подобен хикс присъства в някои от запазените подписи на Колумб (Глава 15), който е идентичен с откритието в Минесота. Повече за тази загадка читателят може да открие в „Извитият хикс“ на Скот Уолтър.
Астролабът (Глава 66) е моя измислица, но описанието му съвпада с външния вид на подобен уред в Британския музей, изработен от еврейски майстор през XIV век. Стомната е левитски символ (Глава 7) и може да бъде открита върху много надгробни плочи. Притчата за левитите, описана в Глава 13, се базира на Библията.
Съдбата на Първия и Втория храм е исторически факт (Глава 8). По странен каприз на съдбата те са разрушени на една и съща дата, но с разлика от 656 години (Глава 42). Съкровището наистина е плячкосано, а появата му в Рим и Константинопол е надлежно документирана (Глава 8 и 29). След това следите му се губят. Арката на Тит съществува и до днес и предлага визуално доказателство за временната поява на съкровището в Рим (Глава 77). Книгата „Златото на Бога“ от Шон Кингсли предлага богат материал по тази тема.