Историята на сефарадските евреи е надлежно документирана (Глава 29,31). Фикция е единствено моята добавка за участието им в укриването на храмовите съкровища (Глава 63). Но финансирането на първото пътешествие на Колумб от тяхна страна е потвърден от историята факт. Твърденията на Але Бекет в Глава 31 могат да бъдат доказани. Луис де Сантанжел и останалите хора, финансирали плаването, са реално съществуващи личности. Факт са и близките отношения между Сантанжел и крал Фердинанд. А неговите счетоводни книги (Глава 31) не само съществуват, но и категорично доказват, че именно Сантанжел е финансирал първото плаване на Колумб.
Вярно е описан и Храмовият хълм. Йерусалим действително е най-изстрадалият град на света (Глава 59). В Израел мечтата за Трети храм е все още жива, независимо от появата на Месията.
В сърцевината на тази книга лежи предположението, че Христофор Колумб е бил евреин. Мнозина писатели са вярвали в това, но най-убедителен е Симон Визентал в книгата си „Платната на надеждата“. Хиляди сефарадски евреи са се покръстили, за да се спасят от преследване. Не е ясно дали сред тях е бил Колумб или членове на неговото семейство. Ясно е само едно: човечеството не знае почти нищо за този велик мореплавател. Сведенията за рождената му дата и място, образование и наследници са твърде противоречиви. Няма нито един негов портрет. Изчезнали са както навигационните карти, които е използвал (Глава 8), така и корабният дневник (Глава 15). Така нареченият Дневник на Колумб, смятан от мнозина за реално описание на плаванията му, представлява един труден за разчитане ръкопис, който се появява на бял свят няколко десетилетия след смъртта му. Отказът на испанското правителство да допусне независимо изследване на архивите (оригиналните навигационни карти и дневника) дава допълнителна храна за спекулации (Глава 8).
Дори гробът на Колумб е обект на разгорещени спорове (Глава 38). Идеята да го поставя в Ямайка е, разбира се, е изцяло моя (Глава 62). Но всичко написано от Але Бекет в Глава 15 и казаното от равин Берлингер в Глава 65 е истина. Исторически потвърден е фактът, че Колумб отплава за Новия свят в полунощ на 2 август 1492 г. — само един ден преди крайния срок на евреите да напуснат територията на Испания, определен за 3 август (Глава 8). Предполагаемото истинско име на Колумб — Кристовал Арнолдо де Исаси, също е предмет на разгорещени спорове. Такава е и историята на Хуан Колон от Майорка, описана в Глава 79. Тя не е мое дело. Взел съм я директно от една лекция през 1966 г., свързана с идеята Колумб да бъде обявен за светец. Разбира се, Католическата църква категорично отказва да го стори. Интересен е и един друг дебат. Мнозина историци са на мнение, че не Колумб, а човек на име Алонсо Санчес де Хуелва (Глава 79) е първият европеец, достигнал бреговете на Новия свят. Противниците им твърдят, че това е просто една лъжа, разпространявана от враговете на Колумб в опита им да дискредитират великите му открития. Други казват, че Де Хуелва никога не е съществувал, трети са убедени, че истинският откривател на Новия свят е именно той, но кралете католици са държали това в тайна чак до 1492 г., когато за папа е избран испанецът Александър VI. Едва след това те удовлетворяват молбата на Колумб и финансират плаването му на изток, за да открие това, което вече е било открито.
И тук, както при почти всичко останало, истината няма да излезе наяве.
В продължение на 500 години историците продължават да задават един и същ въпрос: Кой е бил Христофор Колумб?
А вие кой искате да бъде?