Това доказваше пълната необратимост на неговия провал.
Пет от седемте му издадени книги бяха стигнали до първата десетка на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“ а три от тях заемаха първото място в класацията. Всичките седем бяха получили отличната оценка на критиката. Вероятно това беше причината да продължават да му възлагат работа. Което в крайна сметка се беше оказало фатално.
Този човек беше готов да умре. Дали пък не бе по-добре да му позволи това? Или…
— Баща ви е бил пазител на една изключително важна тайна — рече на глас Закария. — Малцина на този свят са имали представа за нея.
— Глупости! — отсече Сейган.
— Уверявам ви, че не са глупости.
Човекът отсреща започна да проявява интерес. Може би репортерът в него се беше пробудил още веднъж, за последен път.
— Всичко започнало с Христофор Колумб — тихо рече Саймън.
Колумб стоеше на кея. „Ниня“, „Пинта“ и „Санта Мария“ бяха закотвени в устието на река Тинто, съвсем близо до открития океан край Палос дела Фронтера на испанското югоизточно крайбрежие. Оборудването и набирането на екипажи за трите кораба бяха отнели месеци, но вече всичко беше готово. Така и трябваше да бъде.
Наближаваше полунощ. В разрез с традициите Колумб не изчака последния момент, за да се качи на борда. Вместо това се появи тук още от сутринта, решил да контролира лично последните приготовления.
— Почти всички са тук — докладва Луис де Торес.
Екипажите на трите кораба наброяваха осемдесет и седем души. Противно на слуховете, нито един от тях не беше помилван затворник. Всички бяха опитни моряци, готови да се справят с трудностите. Сред тях имаше по един португалец, генуезец, венецианец и калабриец. Всички останали бяха испанци от Палос и околностите. Имаше и двама представители на кралския двор, както беше по договор. Той вече беше предупредил Де Торес да внимава с единия от тях.
— Луис.
Де Торес се приближи.
— В единайсет вечерта всички трябва да са на борда.
Беше сигурен, че Де Торес знае за какво става въпрос. Веднага след полунощ на 3 август 1492 г. полицията и представителите на Инквизицията с бели качулки щяха да започнат претърсването на къщите. Франция беше обявила евреите извън закона още през 1394 г., а Англия още по-рано — през 1290-а. На 31 март Фердинанд и Исабела подписаха едикт за тяхното прогонване от Испания, отстъпвайки пред настояванията на Църквата. Всички евреи получиха четиримесечен срок да приемат християнската религия ши да напуснат страната.
Срокът изтичаше тази нощ.
— Страхувам се, че няма да успеем да се измъкнем — прошепна той.
Слава богу, че физическата идентификация на испанските евреи беше почти невъзможна, тъй като те отдавна се бяха смесили с представителите на най-различни етноси — келти, иберийци, римляни, финикийци, баски, вандали, вестготи, араби… Но той беше наясно, че Инквизицията няма да се спре пред нищо. Хиляди вече се бяха покръстили в рамките на определения срок. Посещаваха литургии, изповядваха сей кръщаваха децата си. Но нощем продължаваха да се обръщат един към друг с еврейските си имена и четяха Тората.
— От това плаване зависи много — подхвърли на приятеля си той.
Много зависеше и от Де Торес. Той щеше да бъде преводачът на борда, защото владееше иврит и беше служил при губернатора на Мурсия — един град с доскоро голяма еврейска общност. Но повечето от тях вече се бяха покръстили или заминали и губернаторът нямаше нужда от преводач на иврит. Подобно на неколцина членове на екипажа, самият Де Торес се беше покръстил едва преди няколко седмици.
— Мислиш ли, че ще открием това, което търсиш? — попита Де Торес.
Колумб продължаваше да гледа към тъмната вода и корабите, осветени от факли. На борда им продължаваше да кипи усилен труд.
Добър въпрос. На който нямаше отговор.
— Нямаме друг избор — промълви той.
— Нима твърдите, че Христофор Колумб е бил евреин? — попита Сейган.
— Бил е конверсо, тоест покръстен евреин. Това е част от дълбоката тайна на баща ви. Никога ли не ви е говорил за тези неща?