Парчето в краката му беше част от такава плоча. Той го вдигна и видя, че пасва на десния долен край на камъка със стомната. Съвпадението беше достатъчно, за да го убеди, че става въпрос за една и съща плоча. После го извъртя към пленника.
— Знаеш ли какво е това?
— Видях го на нотариалния акт, Бене. Онзи, който е до леглото ми. Саймън каза да търся извит хикс и аз го направих. Справих се добре, Бене. Мога да ти свърша още много работа. Наистина мога.
За съжаление нещата не ставаха така. Още в най-ранна възраст майката на Бене му беше предала онова, което беше научила от своята майка и баба. Мароните не си падат по писмените свидетелства, защото историята им се гради върху живото слово.
Казвай истината и само истината, независимо какво ще ти струва това.
Майка му винаги беше права. Беше казала и още нещо. Да скриеш грях също е грях.
Фелипе беше дребен държавен служител, който работеше в Националния архив в Спениш Таун. Беше сравнително образован и много амбициозен, но печелеше малко и едва свързваше двата края. Основната му работа беше свързана с изследване на старите архиви с надеждата да открие някакви сведения за изгубената мина. Но в момента, в който получи друга оферта, този жалък измамник реши да ухапе ръката, която го хранеше.
За късмет имаше и голяма уста — факт, който позволи на Бене да го превърне в свой шпионин.
Направи знак да му донесат телефон. Покритието в планината беше отлично и той натисна бутона с предварително запаметен номер. Човекът от Виена вдигна на третото позвъняване.
— Какво става там? — попита той.
— Нещата се усложняват.
— Може би е време да се намесиш.
— И аз мисля така.
— Тогава действай. Тук всичко е спокойно.
— Радвам се да го чуя.
Бене затвори. От няколко дни беше наясно, че Саймън е тръгнал на път. В Австрия и Флорида нещата се бяха раздвижили. Не беше сигурен точно в каква посока, но вече знаеше достатъчно, за да е сигурен, че европейският му партньор играе двойна игра. Но за свое щастие Бене беше открил ново гробище, от което бе изровил както стомна, така и извит хикс. А сега разполагаше и с нотариален акт. Всичко това смекчаваше болката от предателството и го изпълваше с нетърпение да приключи с онова, което трябваше да бъде направено.
Очите му срещнаха погледа на помощника с пистолета. Човекът изчака за част от секундата, после кимна. Дулото се насочи надолу. Куршумът улучи Фелипе в главата и сложи край на живота му.
Казвай истината и само истината, независимо какво ще ти струва това.
— Хвърлете го в гроба и го закопайте — разпореди се Бене. — А след това се залавяйте с погребението и на онзи дон.
Кучетата му никога не докосваха плячка, която не бяха убили.
— Аз отивам в Спениш Таун.
11
Том седеше на дивана. Закария Саймън си беше тръгнал преди повече от час. Мислеше за Але. Единствената му дъщеря го мразеше.
Какво се бе случило с тях?
Не можеше да определи точно кога се появи разривът. Отчуждението помежду им започна, когато Але беше в прогимназията и все по-ясно осъзнаваше дистанцията между родителите си. А процесът приключи, когато постъпи в колеж.
Дали Мишел имаше пръст в това? Вероятно не. Вината по-скоро беше негова. Нараняваше бившата си съпруга по всевъзможни начини. Още по-лошо беше, че не му пукаше. В онзи период се чувстваше безпогрешен. Непобедим. Поне така си мислеше. Колко връзки беше имал? Поклати глава. Твърде много, за да ги преброи. На най-различни места. Мишел подозираше за тях, но не беше сигурна. Интимността създава радар, способен да засече и най-слабата емоционална промяна. Благодарение на този радар Мишел със сигурност беше усетила предателството. За съжаление той беше прекалено погълнат от себе си, за да го е грижа.
Съжаление?
О, да. Достатъчно дълбоко, за да го отведе до мисълта за смъртта.
— Между нас всичко свърши, Том.
— А Але?
— Страхувам се, че ако не вземеш спешни мерки, отношенията помежду ви скоро ще приключат. Нещата продължиха прекалено дълго. Тя виждаше болката в очите ми. Нямаше как да я скрия.
— Ще оправя отношенията си с нея, Мишел. Заклевам се, че ще ги оправя.
Не стана.
Когато го уволниха, Але беше на седемнайсет. Новината за падението му обиколи света. И за съжаление промени приоритетите му. Изглаждането на отношенията с дъщеря му мина на втори план. Грешка ли допусна? О, да. При това огромна. След осем години умуване вече нямаше как да върне пастата за зъби в тубичката.