Выбрать главу

Историята не пропуска факта, че по време на първото си плаване Колумб си води подробни записки в т. нар. Diario de a borda, или бордов дневник. След завръщането си у дома Колумб връчва дневника на кралица Исабела, която поръчва на писарите си да изготвят точно копие. Но през 1554 г. оригиналът и копието изчезват. За късмет малко преди това преписът попада в ръцете на епископ Бартоломе де лас Касас, който го използва за написването на El libre de la primera navegacion — Книгата на първото плаване, или — както става известна по-късно — Дневникът на Колумб. Но никой не знае дали творението на Лас Касас е пълно или точно. Казано накратко, оригинален и достоверен разказ за първото пътешествие на Колумб не съществува. За съжаление изчезва и навигационната карта, която мореплавателят е използвал, за да стигне до Новия свят. Следите й се губят още в началото на XVI век.

Младостта на мореплавателя също тъне в неизвестност. Италианската връзка едва ли е реална, защото той през целия си живот пише на кастилски. Явно е образован, въпреки че липсват каквито и да било сведения за посещаване на училище или университет. Фернандо пише биография на баща си, в която твърди, че той е учил в Университета на Павия, но самият Колумб никога не е споменавал това. Този пропуск е доста любопитен, ако вземем предвид факта, че по-голямата част от съзнателния му живот преминава в опити да демонстрира достатъчно квалификация пред европейските монарси, за да харчи парите им за далечни плавания на запад през безбрежния океан. Университетската диплома несъмнено би впечатлила учените в различните страни, получили задачата да оценят предложенията му.

По ирония на съдбата морските авантюри на Колумб се базират на една грешка — а именно че западните брегове на Европа водят към източните острови на Азия. Популярната в наши дни версия, че в онези години хората смятат Земята за плоска, е напълно несъстоятелна. Още от древните гърци насам мореплавателите знаят, че Земята е кръгла. Но не им е известно какво лежи отвъд западния хоризонт, където има единствено вода. Колумб изобщо не е открил Америка, защото там вече живеят милиони хора. Освен това той не е първият европеец, който стъпва на тази земя, защото викингите са го сторили стотици години преди него. Но той е първият, който създава карта на Новия свят, макар и да мисли, че чертае контурите на Азия.

Благодарение на моя дядо и прадядо слушам приказки за Колумб от най-ранна детска възраст. С неговата личност са свързани безброй митове и легенди, като най-романтичната от тях гласи, че пътуването му до Новия свят не е продиктувано от материални подбуди. Неговата La Empresa de las Indios — Индийската експедиция, е подчинена определено на желанието за печалба. Идеята е да открие нови земи, а след това да ги експлоатира. Но някои хора продължават да твърдят, че Колумб е имал други мотиви, които така и остават неизяснени. За тях фактът, че по време на историческото първо плаване към Новия свят на борда няма нито един свещеник, остава твърде многозначителен. На практика обаче той взема със себе си един еврейски преводач, чието име е Луис де Торес. Историята няма обяснение за това, но привържениците на конспиративни теории най-после млъкват.

Друга теория, набрала сила през вековете, е свързана с тайнствената златна мина на Колумб. За нея съм слушала още като дете. В края на XVI век Испания утроява количеството злато, което било в обращение в Европа преди първото плаване на Колумб. Според слуховете той открива една златна мина в Ямайка, но запазва координатите й в тайна от всички, включително и от испанската корона. Дядо ми беше много развълнуван от тази история, която ми разказа с всички подробности, а след това ми показа и личния подпис на Колумб.