Стори ми се много странно, че това всъщност е код, останал неразгадан през вековете. Защо просто не е изписал името си? Защо са всичките тези букви, подредени в триъгълник, които могат да означават всичко? И накрая, защо извива хиксовете, които се намират на две места? Дядо ми постоянно подчертаваше това, но така и не предложи обяснение. Всичко това ме кара да мисля, че ние просто не сме запознати с истинската история. Същевременно няма начин човек да остане равнодушен. Самата аз бях невероятно очарована — толкова силно и толкова трайно, че темата Христофор Колумб се превърна в основа на академичния ми живот.
Закария спря да чете статията на Але Бекет, която беше измъкнал от чантата си. Беше проявил достатъчно съобразителност да следи всичко, в което се споменава името на Христофор Колумб, независимо в коя точка на света. Предупрежденията на Гугъл и други подобни програми го държаха в течение на всичко, свързано с тази тема. Така един ден беше маркирана статията в „Минерва“. В голямата си част тя не предлагаше нищо ново, но вниманието му беше привлечено от две думи.
Извити хиксове.
Единици бяха хората, които свързваха тази фраза с Христофор Колумб. Така той попадна на Але Бекет. А сега откри и Том Сейган. Беше ясно, че е на вярна следа. Утре предстоеше да проникне в гроба на левита.
16
Том се прибра у дома. Единственото място на света, където все още изпитваше нещо като комфорт. Беше прекарал тук по-голямата част от времето си, зад спуснатите пердета и заключената врата. В един момент се опита да живее в апартамент, но присъствието на съседи не му хареса. Не искаше да познава никого, не желаеше да познават и него. Харесваше самотата, а незабележимата къща в южния край на Орландо му предлагаше именно това.
Все още беше изнервен от посещението на гроба на Абирам. Особено от онази кола, която се появи, а след това изчезна. По обратния път се замисли за нотариалния акт на къщата, който му бяха изпратили. Освен него пощенската пратка съдържаше и още нещо. Кратка бележка, написана на ръка.
Реши да я погледне и издърпа чекмеджето, в което я беше захвърлил преди три години заедно с акта. Разгърна я за втори път през живота си.
Къщата е твоя. Израснал си в нея, затова трябва да остане на теб. Аз съм се родил като обикновен евреин, но вярата и религията бяха важни за мен. За съжаление не и за теб. Не бих казал, че разбирам това. Съжалявам, че макар и от една кръв, ние с теб си останахме чужди. Изгубихме много от живота, които бихме могли да споделим. Нещата се променят, времето тече. За съжаление не можем да се върнем назад. Всичко свърши. Може би няма значение, но аз винаги съм знаел, че ти не си измамник. Не знам какви са били обвиненията и доказателствата, но ти не си измислил онази новинарска история. Искам да знаеш, че почувствах с пълна сила болката от твоето унищожение, въпреки че не споменах нищо пред никого. Много неща запазих у себе си, сине. Тайни, които биха те изненадали, но които аз ще отнеса в гроба. Моля те да разбереш, че винаги съм се опитвал да върша почтени неща. Надявам се, че един ден и ти ще го сториш.
Без „извинявай“, без „обичам те“, без „желая ти щастие“. Дори без „върви по дяволите“. Изброяване на фактите и нищо повече. Плюс двете последни думички. Почтени неща. Съвсем типично за Абирам. На коня до самия край.
Преди три години не бе обърнал внимание на фразата ще отнеса тайните си в гроба. Прие я като бащинска патетика. Но сега вече не беше толкова сигурен. Как става така, че Закария Саймън знае какво има (или може би няма) в гроба на баща му? Несъмнено беше научил за това от Але. Но какво пък знаеше тя?
Пристъпи към прозореца и погледна навън. Улицата беше пуста, кварталът тънеше в обичайната си дрямка. Тук почти нямаше деца. Жителите бяха предимно пенсионери, които се наслаждаваха на топлото слънце на Флорида и на привилегията да не плащат данък общ доход. Защо обаче го следяха?
Саймън получи това, което искаше. Кой беше онзи, който се появи на гробищата? Някой друг, който може би имаше представа за дейността на Абирам или на Саймън? Улови се, че отново мисли като репортер. В главата му се блъскаха хиляди въпроси. Може би защото беше много добър в онова, което някога беше вършил. Толкова добър, че някой беше решил да го унищожи.