Но кой?
Да, вярно е, че знаеше достатъчно. Но нищо не можеше да направи. Нито тогава, нито сега. Абсолютно нищо.
Але гледаше статията за „Минерва“, която лежеше на масичката. Беше работила върху нея няколко седмици, спазвайки изискванията на списанието по отношение на обем и достъпен за широката публика език. Платиха й триста евро, а тя беше много доволна да види името си под свой собствен материал. Под статията беше поместена кратка биографична справка за автора заедно с имейл за връзка.
Така я беше открил Закария.
— В статията няма нищо зловещо — каза тя, докато сядаше обратно на мястото си. — В нея просто се описват част от загадките около Христофор Колумб.
— Но въпреки това един милиардер-отшелник си прави труда да ви издири — отвърна Брайън. — А след това и да ви убеди да измамите собствения си баща, за да отворите гроба на дядо си?
— А вие откъде знаете всичко това? — погледна го с любопитство тя.
— Не отговорихте на въпроса ми. Постъпили сте много зле с баща си.
Това отношение решително не й хареса. Този човек едва ли имаше представа за страданията, които Том Сейган беше причинил на нея и на майка й.
— Отношенията между мен и баща ми не са ваша работа! — отсече тя.
Брайън огледа помещението и отново се взря в лицето й.
— Саймън ви използва, за да се добере до тайната на дядо ви. Нима не ви е грижа, че ще отворят гроба му?
Напротив, мрачно си помисли тя.
И все пак…
— Дядо ти е пазил голяма тайна — каза й Закария. — Тайна, която има огромно значение за всички нас.
— Но да се разкопава гробът му? Това ли е единственият начин?
— Онзи пакет в него е жизненоважен за нас, Але. Той е бил левит, но не по назначение, а е бил специално удостоен с това звание, за да свърши определена работа. Един от малцината след Колумб, който е знаел цялата истина.
— Коя истина?
Тя внимателно бе изслушала всичко, което Закария имаше да й каже, след което се бе съгласила, че отварянето на гроба е единственият начин.
— Евреите по света ще пеят хвалебствени псалми — добави Закария. — Това, което е било скрито в продължение на две хилядолетия, най-после ще излезе наяве. Нашите пророчества ще се сбъднат. И всичко това благодарение на теб.
Але дори не беше сънувала, че ще се окаже на толкова ключова позиция. За нея новата й религия беше толкова важна, колкото и за дядо й. По тази причина се чувстваше длъжна да помогне.
— Този гроб трябва да бъде отворен — заяви на Брайън тя.
— Каква глупост — поклати глава той. — На всичкото отгоре смятате, че баща ви е проблем, защото е принуден да участва. Но вие не сте.
— А вие кой сте? Какво ви засяга всичко това?
— За разлика от вас аз гледам реалистично на нещата. Закария Саймън е екстремист, а хора като него са проблем за всички ни.
Очите й се отместиха от лицето му и се насочиха към вратата. На прага стояха Роча и Миднайт. Брайън също ги видя и стана.
— Мисля, че е време да тръгвам — обяви той.
Насочи се към вратата и направи опит да се размине с хората на Закария, но Роча го хвана за сакото. Двамата души от съседната маса моментално скочиха на крака. Очевидно бяха с Брайън. Роча светкавично прецени ситуацията и го пусна.
— Умно от твоя страна — изръмжа Брайън и излезе от кафенето, следван от телохранителите си.
— Кой беше този? — попита Але.
— Ти ще кажеш. Нали вечеряше снега?
— Седна при мен без покана. Представи се само като Брайън.
— Трябва да се държиш далеч от него.
— Защо? — погледна го с любопитство тя.
— Да тръгваме — гневно отсече Роча и загорялото му лице потъмня още повече.
— Аз оставам тук.
Той сграбчи ръката й.
— Пусни ме или ще викам!
— Трябва да тръгваме — поомекна горилата. — Става въпрос за твоята сигурност.
Изглеждаше сериозен.
— Кой беше онзи човек? — отново попита тя.
— Проблем. Трябва незабавно да докладваме на господин Саймън.
Том лежеше на леглото напълно облечен. Сутринта беше решил да умре, но сега, всъщност утре, щеше да види тялото.
Какъв обрат.
— Той ще ти прости, защото ти е баща и те обича — каза Мишел. — Вероятно ще проумее, че ти имаш право на собствен избор, дори когато става въпрос за религията.
— Не познаваш Абирам. Той е направил своя избор. Сега е мой ред.
— Защо го наричаш по име? Той ти е баща.
— Започна още докато бях в колежа. Усещах, че се отчуждаваме и… Така запазвам някаква дистанция.