— Но въпреки това ти е баща.
— За мен е Абирам и толкова — сви рамене Том.
Тя го прегърна.
— Не ми харесва начинът, по който се развиха отношенията между теб и баща ти, но те обичам заради онова, което направи. Не е лесно да обърнеш гръб на вярата си.
— След като ти си щастлива, и аз съм щастлив.
Тя го целуна. Нямаше и година, откакто бяха женени. После го погледна в очите и прошепна:
— Скоро и ти ще станеш баща.
Осем месеца по-късно се роди Але. Прекрасно дете. През първите няколко години от живота й тя беше най-скъпото нещо на света за него. После светът започна да означава повече. Отсъствията му ставаха все по-чести и по-дълги. Рядко се задържаше у дома. След това се появиха изкушенията и той се поддаде. Без да мисли. Какво толкова имаше за мислене?
А след това дойде и разкритието за Абирам. Левит?
Спомни си Второзаконието и Мойсей, даващ благословията си на евреите.
„И за Левия каза: … който казва за баща си и за майка си: „аз на тях не гледам“, и братята си не признава, и синовете си не знае; понеже, те, левитите, държат думите Ти и спазват завета Ти, учат Иакова на Твоите закони, и Израиля на Твоите заповеди, поставят кадиво пред лицето Ти и всесъждение на жертвеника Ти.“
Струваше му се невероятно, че все още помни това, но Абирам беше много настоятелен в обучението си. Добре помнеше и още нещо — след греха, извършен, когато израилтяните се молят на фалшив идол, Златния телец, богослуженията в Храма се поемат от левитите, които не са допуснали този грях.
Но как всичко това се свързваше с Абирам? Никой в семейството им не беше споменавал, че еврейските им корени започват от левитите.
До постъпването си в колежа Том поддържаше близки отношения с Абирам. Това бе предимството, а може би недостатъкът на единственото дете. Постоянното внимание на родителите. Започна да се отчуждава още в юношеските си години, а в колежа пропастта стана още по-дълбока. Срещата с Мишел и последвалото влюбване просто потвърдиха онова, което вече знаеше.
Той не беше евреин. Независимо от рождението си, от наследството, обичаите и дълга. Те не означаваха нищо за него.
Майка му направи опит да го промени. Може би знаеше как ще постъпи баща му. Том обаче не беше убеден. В крайна сметка се отрече от вярата, с която се беше родил, и стана християнин, за да се хареса на младата си съпруга. В продължение на няколко години той, Мишел и Але посещаваха епископалната църква. После поради постоянната си ангажираност и далечни командировки той го правеше все по-рядко и по-рядко. В един момент осъзна, че и християнската религия не означава нищо за него.
Прозрение, което доведе до нов провал.
— Помири се с баща си — предложи му Мишел.
— Вече е късно — отвърна той.
— След развода аз вече не присъствам в живота ти. Той би трябвало да е доволен.
— При Абирам нещата никога не са толкова прости.
— Той не ме обичаше, Том. И двамата го знаем. Обвиняваше мен, че ти се покръсти. Обичаше единствено Але.
Може би и това не е вярно, помисли си той.
Може би е обичал нещо, за което никой не е имал представа.
Много неща запазих у себе си, сине. Тайни, които биха те изненадали, но които аз ще отнеса в гроба.
17
Закария се готвеше да почива. Утрешният ден можеше да се окаже най-важният в живота му. Нима най-после беше открил левита Пазителя на тайната? След петстотин години?
Колумб е бил умен. Това не можеше да му се отрече.
През 1504 г. се прибрал в Испания след своето четвърто и последно плаване. През следващите две години се опитал да накара Фердинанд и Исабела да изпълнят онова, което били обещали. Умрял през 1506-а, оставяйки каузата на синовете си. След тяхната смърт дошъл ред на едната от вдовиците, която най-после успяла да сключи сделка с короната и фамилията Колумб получила пълен контрол над Ямайка за следващите 150 години.
Преводачът от иврит Луис де Торес, който участвал в първата експедиция, така и не се прибрал в Европа.
Останал в Новия свят. По съвсем основателни причини.
Рожденото име на този човек било Йосеф бен ха Леви Хаиври, на иврит Йосиф, синът на левита. Той бил първият евреин, който се установил в Новия свят. Принуден бил да приеме християнската вяра, за да участва в експедицията, но по подобие на мнозина конверсос останал евреин до края на дните си. Историята пренебрегва факта, че по всяка вероятност именно Де Торес стъпил пръв на Испаньола през октомври 1492 г. И пръв осъществил контакт с местните жители в качеството си на преводач на експедицията. Каква ирония! Първите думи, изречени в Новия свят, били на иврит.