Помисли си за Маунт Дора и продължителните летни ваканции, които беше прекарала при дядо си и баба си. Градчето беше изключително живописно със своите широки булеварди, викториански улични стълбове, паркове, магазини и художествени галерии. Когато поотрасна, осъзна, че то много прилича на населените места, разпръснати из Нова Англия. Беше разположено на няколко заоблени хълма, които за Централна Флорида си бяха истински планини. Номерираните булеварди се простираха от изток на запад и стръмно се спускаха към езерото Дора. Градът и водата бяха кръстени на Дора Ан Дроуди — първата заселничка в района, получила безплатна земя за строителството на нов дом. Але беше проявила жив интерес към тази жена. Изчете всичко за нея, изслуша много истории и легенди. Напълно независимите жени винаги я бяха привличали. Може би защото смяташе и себе си за такава. Като майка й.
Лаптопът издаде тих звън, сигнализирайки за получен имейл. Тя се приближи до бюрото.
Тук всичко е наред, но имам нужда от помощта ти, пишеше Закария. Опаковай си багажа, защото другата седмица ни предстои дълго пътуване. Роча ще те закара на летището. Предполагам, че си разстроена от онова, което се случи по време на видео връзката. Аз също. Лично ще се разправям с Роча. Самолетът ти за Ню Йорк излита след три часа. Там ще хванеш друг, за Орландо. Утре следобед ще те чакам на летището. Извинявай, че всичко става в последния момент, но ще ти обясня, като се видим. Пази се.
Але остана леко озадачена от това бързане, но всъщност предпочиташе да си тръгне. Роча беше стигнал твърде далеч, да не говорим за Брайън, който се появи от нищото. Със Закария щеше да се чувства по-сигурна. Реши да отговори на имейла му просто защото й трябваше малко допълнителна информация.
Днес се появи един мъж на име Брайън. Роча ме предупреди, че представлява заплаха, но без подробности. За какво става въпрос?
Отговорът дойде бързо.
Да, вече научих за това. Има хора, които правят всичко възможно да попречат на нашата кауза. Винаги ги е имало. За теб е по-добре да си тук, до мен. Така ще се чувстваш по-сигурна. Ще ти обясня всичко, когато пристигнеш.
Але реши да не настоява повече и започна да си събира багажа.
Преди месец бе долетяла от Испания със съвсем малко дрехи, защото не очакваше да остане дълго. Летният й гардероб не беше много подходящ за Австрия и Закария я заведе на пазар. Почувства се неудобно от щедростта му, но той я увери, че това е най-малкото, което може да направи за нея.
— Приеми го като компенсация за важната работа, която свърти.
— Нищо не съм свършила.
— Грешиш. Свърши страхотна работа.
Този виенски ден със Закария й напомни за един друг, когато беше само на единайсет. Останал по някакво чудо у дома, баща й я беше завел в мола. Учебната година започваше след две седмици и той прояви желание да й купи някои нови дрехи. Дълго време обикаляха магазините, в които тя изпробва купища дрехи. В крайна сметка си тръгнаха с няколко добре напълнени торби.
Беше един от магическите дни, които щеше да помни цял живот. Баща и дъщеря. Какво се случи с тях? Как бе възможно нещо толкова естествено да стане толкова грозно?
Не й се искаше да го мрази по задължение, но в крайна сметка реши, че трябва. Това беше нейният начин да покаже, че е наранена — просто лошите спомени бяха много повече от добрите. Тя наистина не харесваше баща си и не му се доверяваше. А Закария? Не само го харесваше, но и нямаше причини да се съмнява в него.
Тя поклати глава и продължи да подрежда багажа си.
18
Бене се почувства доста разстроен след неочакваната среща с вдовицата на Фелипе. Със сигурност щеше да запомни погледа й — далечен и едновременно с това пронизителен. Но предателството на Фелипе за малко не бе провалило цялата операция. Ако беше разчитал само на информацията от един двоен агент, със сигурност нямаше да узнае нищо за плановете на Саймън. Слава богу, че не беше допуснал тази грешка. Отдавна беше разбрал стойността на добрия шпионин — най-вече на онзи, който може да бъде пряк свидетел на всичко. Въпреки това не беше сто процента сигурен какво търси Саймън. По всяка вероятност тайната златна мина на Колумб.
Но все още не знаеше дали е така.
Надяваше се, че документите, които откри в къщата на Фелипе, ще дадат отговор на много въпроси. За дешифровката им потърси човек, на когото имаше пълно доверие — един от малкото останали.