Лимузината измина няколко километра на изток от Спениш Таун, измъкна се от ужасния трафик на Кингстън и се насочи към Западноиндийския университет — най-престижното учебно заведение в Ямайка. Самият той беше завършил образованието си тук и си спомняше с добро чувство за кампуса, въпреки че оттогава бяха изминали почти двайсет години. За разлика от повечето си приятели, които се включиха в различни банди или просто останаха безработни, той избра доброто образование. Не беше най-примерният студент на света, но за радост на майка си учеше с огромно желание. Най-много обичаше историята. Навреме си даде сметка, че заради петното, оставено от баща му, никога няма да стане политически лидер, но това не пречеше да бъде различен от останалите. В момента притежаваше или контролираше близо четвърт от членовете на националния парламент и неколцина министри. Те охотно приемаха не само парите му, но и приятелското му отношение. Ямайка беше разделена на четиринайсет области, а той имаше влияние в онези от тях, които имаха отношение към бизнеса му. Постепенно спечели уважението както на богатите, така и на обикновените хора. Освен това всички се страхуваха от него — нещо, което в никакъв случай не беше излишно.
Пазачът на портала усмихнато махна с ръка. Човекът, с когото имаше среща, го чакаше край игрището за ръгби, на което се провеждаше разгорещен мач от вътрешното първенство. Бене обичаше тази игра и като студент редовно участваше в мачовете. Днешният отбор водеше в класацията на студентската лига. Това се дължеше отчасти и на него в качеството му на основен финансов благодетел и спонсор както на учебната част, така и на спорта.
Професор Трей Холибъртън беше декан на Факултета по история и археология. Русокос мъж с квадратно лице, тънки устни и умни очи, той не беше родом от острова, но отдавна беше приел Ямайка като свой втори дом. Бене се запозна с него на студентския празник преди няколко години и двамата постепенно станаха близки приятели. Подобно на повечето членове на управата, и Холибъртън беше наясно с репутацията му, но това беше без значение за него. В крайна сметка Бене никога не беше арестуван, а още по-малко съден за някакви закононарушения. Всичко се базираше на слухове, но без никакви доказателства. На практика университетът харесваше парите на Роу, а той им ги даваше с удоволствие.
Излезе от колата. Постоянният климат беше една от характерните черти на Ямайка. Или топло, или горещо. Толкова. Беше късен следобед, наближаваше шест. Слънцето вече беше поело към Сините планини северно от Кингстън. Той скоро трябваше да потегли натам, защото искаше да бъде навреме за вечеря в прохладното си имение.
— Днес си бил в джунглата, Бене — рече Холибъртън, оглеждайки многозначително напоените с пот и мръсотия дрехи на приятеля си.
— Имах работа, друже — отвърна Бене и му подаде свитъка с документи. — Хвърли им едно око, ако обичаш.
Професорът пое пергаментите и ги разгърна.
— Добра находка, Бене — промърмори той, след като ги разгледа набързо. — Това са испански оригинали. Къде ги откри?
— Не питай — усмихна се в отговор Бене.
— Испанците управляват острова в продължение на сто и петдесет години — замислено промълви Трей. — Напускат го през хиляда шестстотин и шейсета и заравят голяма част от своите документи с надеждата, че скоро ще се върнат. Разбира се, това не се случва, а ние оставаме с твърде малко писмени доказателства от онова време.
Бене схвана намека, но не реагира.
— Предполагам, че искаш да разбереш какво пише тук, нали? — добави професорът.
— Да, определено. Прилича ми на испански, но не успях да разчета почти нищо.
Млъкна и зачака учения, който обърна пергамента към светлината, за да вижда по-добре избелелите букви.
— Кастилски — обяви Холибъртън. — Език, който е претърпял големи промени от шестнайсети век насам. Предполагам, знаеш, че тези ръкописи не бива да се излагат на ярка светлина.
Но Бене изобщо не го беше грижа за съхранението на древните ръкописи.
— Какво пише в тях?
Трей отдавна беше наясно с интереса му към изгубената мина. Много пъти бяха разговаряли за нея.
— Може да ти прозвучи невероятно, но този път май си попаднал на нещо важно, приятелю.
Екстремисти и от двете страни извън контрол
Том Сейган, Лос Анджелис Таймс
Хеброн, Западният бряг.
Бен Сегев живее в скромна къща извън града с жена си и двете си деца. Той е американец, от Чикаго. Някога е работел в банка. Сега се е самообявил за воин.