„Ще изритаме тези арабски курви от земята на Израел — заявява Сегев. — Ако държавата не желае да ни отърве от тези боклуци, ние ще се справим сами.“
Къщата е истински арсенал. Автоматични оръжия. Муниции. Експлозиви. Днес Сегев и осем други заселници провеждат поредната тренировка. Готвят се за приближаващата битка.
„Трябва само една малка искра и ще пламне голям пожар“, заявява един от тях. „Този град е прокълнат.“
Хеброн е древно селище, за което двете враждуващи страни спорят от хилядолетия. Твърди се, че в него е погребан пророк Авраам. Понастоящем тук има 450 десни еврейски екстремисти сред 120 000 палестинци. Араби и евреи живеят в мир в продължение на векове. Но през 1929 г. избухват бунтове, при които са убити повече от 60 евреи. Британците, които по това време управляват Палестина, решават да преместят останалите на други места. През 1967-а Израел окупира Западния бряг и евреите се завръщат. Почти всички са крайни екстремисти, които правителството насърчава да се заселят на Западния бряг. Те се позовават на Библията, твърдят, че тези земи по право им принадлежат, и настояват за изселването на арабите. По-късно, през 1997 г., осемдесет процента от израелската армия се изтегля от града и предава властта в ръцете на палестинците. Останалите двайсет процента се превръщат в заселници. И сега мнозина — като Сегев и приятелите му — се готвят за удар.
„Това е рецепта за провал, казва Сегев. И никой на ръководна позиция не желае да ни помогне.“
Далеч от града, под синьото небе, те се учат как да зареждат максимално бързо оръжията си. Всеки куршум трябва да поразява целта, врагът не бива да се измъкне жив.
„Целете се в гърдите, учи ги Сегев. Най-голямата мишена, най-лесно е да се уцели. Стреляйте, докато човекът не падне. После се насочете към следващия. Никаква милост. За никого. Това е война и те са врагът.“
Страховете на Сегев са донякъде оправдани. През последната година домовете на заселниците почти ежедневно са обстрелвани от палестински снайперисти. Насилието спрямо тях е нещо обикновено. Жертвите са над трийсет. Палестинските власти не предприемат нищо. В отговор Израел налага 24-часов полицейски контрол над околните къщи, в които живеят повече от 30 000 палестинци. Те нямат право да напускат домовете си, включително и когато имат нужда от медицинска помощ. Децата им не могат да ходят на училище. Всеки, който наруши забраната, отива в затвора. Полицейският час се вдига два пъти седмично, за да могат хората да си напазаруват.
„Това свърши работа. За известно време“, обяснява Сегев.
Дни по-късно стотици израелски войници нахлуват в Хеброн, подкрепяни от танкове и булдозери. Сринати са много сгради, които се смятат за укритие на палестинските снайперисти. След няколко дни нападенията започват отново.
Сегев и хората му продължават да се подготвят.
„Чувстваме се изоставени от израелското правителство, твърди неназован заселник. Решени сме да прочистим Западния бряг от арабите.“
Никой от тези хора не се смята за екстремист. Но израелските и палестинските власти потвърждават, че проблемът съществува и от двете страни. Еврейският екстремизъм не е от вчера. През 1994 г. Барух Голдщайн избива 20 араби в една джамия. През 1995-а десен фанатик убива министър-председателя Ицхак Рабин. Сегашната вълна обаче е далеч по-силна, признава представител на израелските власти. А Хеброн е епицентърът на насилието. Но какви са мащабите на случващото се?
„Не е толкова страшно, твърдят анализатори от Университета на Тел Авив. Според тях екстремисти са само 10 % от 177-те хиляди заселници на Западния бряг и Ивицата Газа. Но те смятат себе си за пазители на Хеброн, който мнозина възприемат като втори свещен град след Йерусалим. Охраняват ги няколко хиляди войници от редовната армия на Израел, но въпреки това те не се чувстват в безопасност.“
Сегев и хората му приключват тренировката си. Те се обявяват против различни организации за човешки права, които твърдят, че именно заселниците провокират насилие. Но палестинските власти говорят нещо съвсем друго. За разлика от палестинците заселниците могат да напускат домовете си, когато пожелаят. В резултат стават чести нападения и погроми на палестински магазини, чиито собственици са принудени да стоят по домовете си и нямат възможност да защитават имуществото си. Един от тях е 67-годишният Махмуд Азам, чието магазинче е опустошавано три пъти поред. Върху него е оказвано физическо насилие, а веднъж е ударен и с тухла в гърба. Магазинчето е затворено, човекът е лишен от препитание и живее от милостиня. „Ако мога, ще се бия с тях — казва Махмуд. — Никой няма право да ни гони от домовете ни.“