Заселниците са на друго мнение. „Ние искаме този район да бъде под контрола на Израел — казва Сегев. — Хеброн трябва да бъде окупиран отново. Докато това не стане, ние ще предприемем превантивни действия, за да спрем палестинските куршуми.“ Декларацията на Сегев е ясна и категорична. „Хората тук са изключително разстроени от всекидневната стрелба, убийства и насилие от страна на палестинците. Те се чувстват изоставени от своята държава. Ако не се бием, ще умрем.“
Том вдигна очи от изрезката. Вече осем години я държеше сгъната в портфейла си. Напомняше му за края.
— Какви източници си ползвал? — попита го шефката му. — Моля те, кажи ми, че имаш достоверни източници и информацията ти е проверена.
Робин Стъбс беше не само отговорен редактор, но и добра приятелка. Тя остана на негова страна дори когато обвиненията бяха официално предявени. За целта беше създадена специална комисия от бивши редактори и репортери на „Лос Анджелис Таймс“, която той приветства. Просто нямаше какво да крие.
Доказателствата обаче му изневериха.
— Единственото, което мога да кажа, е, че заключенията на комисията са погрешни. Всичко в тази статия е вярно, до последния ред.
— Не е така, Том. Твоят източник Сегев не съществува. Този факт е проверен и от нас, и от израелците. А палестинецът Азам е починал цяла година преди предполагаемото ти интервю с него. Това също е факт. Хайде, кажи ми какво става, моля те!
Комисията бе проверила всичките му 1458 материала за „Лос Анджелис Таймс“, написани в продължение на деветнайсет изпълнени с напрежение години. Всички бяха приети безусловно с изключение на един: Екстремисти и от двете страни извън контрол.
— Аз ти позволих да използваш както този «неназован заселник», така и «анонимни правителствени източници» — каза Робин. — Това беше максималното, което можех да направя. Но сега се оказва, че съм сбъркала и трябва да отговарям за това. Този материал е лъжа, Том. Нищо в него не отговаря на фактите. Няма никакви заселници, готови за атака, няма голяма конспирация. В района със сигурност съществува насилие, но мащабите му съвсем не са такива, каквито ги представяш.
Но той беше направил тези интервюта лично, лице в лице. Отчетът за разходите му категорично доказваше, че физически бе присъствал на споменатите места.
Което не беше достатъчно.
— Пак ще повторя, Робин — въздъхна той. — Преди два месеца разговарях лично с Азам.
— Той е бил мъртъв, Том.
Показаха му снимка на Махмуд Азам. Човекът на нея много приличаше на онзи, с когото беше разговарял в Хеброн в продължение на часове. Но не беше Азам.
— Колко пъти ти казвам да записваш интервютата си — въздъхна Робин.
Той мразеше магнетофоните. Без тях източниците бяха далеч по-свободни. Онези от тях, които настояваха да бъдат записани, обикновено бяха подозрителни.
— Разполагаш с бележките ми — поклати глава той, сякаш това беше достатъчно.
— Те също са фалшиви.
Това не беше истина. В тях съвсем старателно беше отразил всичко, изречено от интервюираните. Което изобщо нямаше значение, защото просто не му вярваха.
Солидната му репутация като репортер беше основната причина, поради която материалът му беше препечатан от световните медии. В резултат беше прекъснат последният кръг от преговорите за мир, които бележеха видим напредък. Палестинските власти направиха неочакван жест, предлагайки на Израел да надникне в гражданските архиви, където недвусмислено беше записано, че цитираният в материала Махмуд Азам е починал повече от година преди интервюто. Израел отвърна на жеста и покани палестински представители да присъстват на издирването на Бен Сегев, което се оказа абсолютно безрезултатно.
Заключенията бяха неизбежни. Репортерът беше измислил цялата си история.
— Няма да си единственият, който ще пострада, Том — прошепна Робин.
Тя работеше в „Таймс“ над две десетилетия и бе изминала целия път от младши сътрудник до поста редактор в международния отдел. Имаше висок авторитет сред колегите си, името й се споменаваше в списъка на кандидатите за главен редактор и дори издател. И през цялото това време беше пазила гърба на Том.
Вярваше му. И той го знаеше.
— Заключението на комисията е категорично, че материалът ти е фалшификат. Можеш ли да докажеш обратното?