И се оказал прав.
Постепенно мароните поставили под контрол цялата вътрешност на острова. Всеки колонизатор, който дръзнел да се отдалечи от крайбрежието, плащал скъпо. С увеличението на плантациите със захарна тръстика се появили и нови роби. Бунтовете зачестили. Много африканци избягали в планините и се присъединили към хората от своята раса, които вече живеели там. Английските фермери настоявали мароните да бъдат изтребени. Първата война срещу тях станала факт през 1731 г., а втората — през 1795-а. Резултатът бил депортиране на няколкостотин маронски фамилии. Оцелели малцина, затворени в непристъпните си планински селища.
Сред тях било и семейството на Роу.
На маронско наречие „бене“ означава „вторник“. Тези хора по традиция наричали децата си на деня от седмицата, в който са се родили. Фамилията Роу била наследена от британския плантатор, при когото работели — нещо, което според проучването му също се срещало често. Самият Бене мразеше фамилията си, защото тя му напомняше за униженията, на които бяха подлагани предците му. Спомените за робството все още бяха живи, въпреки че Ямайка го отменила още през 1834 г. Дотогава островът бил последна спирка от маршрута на търговците на роби от Африка. Той започвал от Южна Америка, вървял на север към Карибския басейн, а след това на запад — към Ямайка. Когато шхуните на търговците акостирали на пристанището в Кингстън, най-здравите и кротки роби отдавна били продадени. Оставали другите — в по-голямата си част агресивни негри, които имали дързостта да избягат, а след това да обявят война на доскорошните си господари. Такова нещо било немислимо за останалата част от западния свят, но не и в Ямайка.
Бене Роу бе продукт именно на подобни бунтовници. Баща му бе гангстер, но притежаваше достатъчно прозорливост, за да насочи усилията на семейството към производството на кафето „Блу Маунтин“. Бене също бе успешен бизнесмен. Притежаваше курорти на много карибски острови и контролираше няколко мини за боксит в Ямайка, които даваше под аренда на американски компании срещу милиони долари годишно. Негова собственост бе и голямо имение в Сините планини, където работеха близо хиляда души. Като човек имаше изненадващо малко пороци, въпреки че управляваше най-печелившите от тях. Той ненавиждаше дрогата, пиеше съвсем малко ром и вино. Не пушеше, жените в живота му бяха малко, а над всички бе майка му. Нямаше и деца, включително и незаконни.
По всичко личеше, че се интересува единствено от изгубената златна мина на Колумб.
И тя ги събра.
По време на първата експедиция през Атлантика флотилията на Колумб наброявала три кораба, заредени с храна и вода за една година. Разполагали с навигационни инструменти и достатъчно дрънкулки за размяна. Трюмовете на „Санта Мария“ били преустроени така, че да поберат три големи дървени сандъка. Те били качени на борда от неколцина конверсос — евреи по душа, принудени да се покръстят от Инквизицията. За нещастие „Санта Мария“ била сериозно повредена и на Коледа 1492 г. била принудена да хвърли котва в залива на Испаньола. Товарът бил прехвърлен на острова. Трите сандъка били закопани в земята през нощта под прекия надзор на адмирала и неговия преводач Луис де Торес.
Това бе всичко, което се знаеше със сигурност. Десетилетия по-късно баща му бе открил пакет с документи, които хвърляха повече светлина върху развоя на събитията. Трите сандъка бяха изчезнали.
На тяхно място се бе родила легендата за изгубената златна мина на Колумб.
Бене търпеливо чакаше обясненията на Холибъртън. Определено хареса усмивката, разцъфнала върху загорялото му лице.
— Надявам се, че тези документи не са напуснали държавния архив — подхвърли Трей.
— Бъди спокоен, ще бъдат съхранявани на сигурно място. Кажи ми какво пише в тях.
— Този тук с восъчния печат прилича на нотариален акт за четиристотин и двайсет акра земя и вероятно е такъв. Описанието е повърхностно, но в онези години всички са били такива. Според мен ще можем да уточним границите, които са очертани от няколко реки.
Източната част на Ямайка бе прорязана от стотици реки и потоци, които отвеждаха в океана водата от почти непрекъснатите дъждове, изливащи се над планините.
— Дали ще можеш да локализираш парцела?
— Мисля, че да — кимна Холибъртън. — Но едва ли ще изглежда както преди триста години. Почти сигурно е, че някогашната джунгла отдавна е изсечена.
Бене беше окуражен. Територията на Ямайка възлизаше на около 11 000 квадратни километра и включваше най-високите планини на Карибите, надупчени от хиляди пещери. Той отдавна беше убеден, че ако изгубената златна мина съществува, тя със сигурност се намира някъде из Сините планини или масивите, които покриваха източната част на острова. Днес определен процент от тях бяха частна собственост (самият той притежаваше такива земи), но всичко останало влизаше в рамките на огромен резерват, стопанисван от държавата.