— Какво желаете?
— Да ви кажа нещо.
Гласът му направи впечатление. Тих, почти шепот. Не хареса и загриженото изражение върху лицето на непознатия. Вероятно щеше да се окаже един от хората, които много държат да му кажат в очите, че не обичат да бъдат лъгани. След уволнението си беше получил стотици имейли с подобно съдържание. Прочете само няколко от тях, а другите изтри. После закри блога си.
— Няма да стане — поклати глава той и тръгна по пътеката между рафтовете, насочвайки се към изхода.
— Знам кой ви натопи.
Том се закова на място. Никой никога не беше намеквал, че е бил натопен. Още по-малко пък да го каже гласно.
Обърна се. Мъжът направи крачка напред.
— След скандала взехме решение да изчакаме известно време, преди да ви кажем. За да не сте в състояние да реагирате.
Ръцете му започнаха да треперят и той направи върховно усилие да ги успокои.
— Кои сте вие?
— Ние следяхме унищожението ви. Случи се бързо, нали? Но ние добре знаем какво правим.
— Кои „ние“?
Мъжът направи още една крачка напред. Том не помръдна.
— Помислихте ли изобщо за последиците от онова, което написахте? Знаете ли, че заради вас умряха хора? Предупредиха ви да спрете, но вие отказахте да се вслушате в тези предупреждения.
Предупредили са го да спре?! Напрегна паметта си. Кой го е предупредил?
После изведнъж му проблесна.
Западният бряг, преди две години. Официален представител на Палестина, който прие да бъде интервюиран, но след това изведнъж се отказа. В главата му изплуваха думите, които този човек му каза на раздяла: Трябва да спрете, господин Сейган. Преди да е станало късно.
— Точно така — кимна мъжът. — Виждам, че си спомнихте.
Сега вече му стана ясно кои са те.
— Най-напред трябва да подчертая, че това няма нищо общо с което и да било правителство. Ние сме независима организация и работим извън закона. Вършим онези неща, които не могат или не бива да се вършат. Стана така, че вие отговаряхте и на двете изисквания.
— Значи вие ме унищожихте?
— Затворихме ви устата. Невинаги се налага да убиваме. Понякога дори е по-добре да не прибягваме до тази драстична мярка. Във вашия случай убихме достоверността и това се оказа достатъчно.
Той отново си спомни за материала, който му струваше всичко.
— Вие сте организирали подхвърлянето на фалшивата информация. Вие сте уредили да се срещна с палестински и израелски източници, които сте създали специално за мен. И които сте ликвидирали веднага след публикуването на материала.
— Отне ни няколко месеца — кимна мъжът. — Трябваше да бъдем внимателни, защото вие бяхте професионалист, много добър в своята работа. Но в крайна сметка захапахте въдицата, защото и ние бяхме на висота, нали?
Да, това беше вярно.
Екстремисти от двете страни извън контрол.
— Успяхте да разгневите доста хора на високи постове — добави непознатият. — А те наеха нас, за да решим проблема. Казваме ви всичко това за всеки случай — ако случайно решите да започнете отново. Ние ще бъдем готови, за да организираме поредния ви провал.
— Нима твърдите, че палестинците и израелците са действали заедно, за да ме ликвидират като репортер?
— В известен смисъл. Свързахме се с тях поотделно, подхвърлихме им идеята, а те я харесаха и ни платиха — пак поотделно. Едната страна не знаеше, че е замесена и другата. Всяка от тях искаше отстраняването ви по свои причини.
— Следващия път няма да бъда толкова наивен.
— Нима? А как ще разберете? Преди осем години не заподозряхте нищо. Вече ви казах, че сме много добри. Помислете добре, ако наистина решите да се върнете. Ще подозирате всеки източник, с когото разговаряте. Ще се колебаете да използвате всяка улика, която стигне до вас. Дали е истинска или не? Това тяхна работа ли е? Пак ли са ми заложили капан?
Мръсникът беше прав. Наистина щеше да се чуди. Това, което се беше случило, бе разбило не само неговия живот и кариера.
Бе разбило и самоувереността му.
— Вие прецакахте погрешните хора — добави мъжът. — Дойдох да ви го кажа в очите. Продължавайте да се занимавате с това, с което се занимавате в момента — писането за други хора. Перфектната работа за вас, защото отдавна вече сте в сянка.