След тези думи непознатият се обърна и се отдалечи.
Бене внимателно слушаше обясненията на Холибъртън.
— Моузес Коен бил пират. Един от най-добрите. Испанските кораби били основен обект на нападенията му. Брат му Авраам се занимавал с предприемачество. Двамата не били близки. Посещавали отделни синагоги, нищо не ги свързвало. Точно това е причината за интересния характер на този документ. Те никога не са изпитвали топли чувства един към друг, а сега разполагаме с доказателство, че Моузес е съдил Авраам. Брат срещу брата.
— Нима е толкова важно? На мен ми се струва доста тривиално.
— Не е тривиално. Може би именно този факт е изиграл решаваща роля.
Оливър Кромуел умрял през 1658 г. „Само кучетата плакаха за него“, отбелязал един историк. Строгият пуританизъм на този човек не предложил на поданиците му никакви възможности, освен да съгрешават, а след това да скимтят за прошка. Това дошло твърде много за потъналата в мизерия Англия и тя възложила всичките си надежди на престолонаследника Чарлс II, който живеел в изгнание.
Чарлс се завърнал през 1660 г. Посрещането му можело да се сравнява само с посрещането на евреите, освободени от вавилонски плен. Възкачването му на трона станало лесно, но имало един проблем. Короната била фалирала. Също като цяла Англия. Лорд-протекторът Кромуел бил докарал страната до банкрут.
За да реши този проблем, Чарлс се обърнал към евреите. Едуард I ги бил прогонил от страната 370 години по-рано. До 1492 г., когато Испания и Португалия издали декрети за тяхното експулсиране, те на практика не съществували. Бежанците намерили подслон в Англия, виждайки свой закрилник в лицето на Кромуел. След завръщането на краля много английски търговци настояли за тяхното повторно прогонване. Но Чарлс проявил толерантност и принудил парламента да приеме закон за защита на евреите.
Кралят бил далеч по-умен, отколкото го мислели. Той съзнавал съвсем ясно, че експулсирането на евреите ще даде на търговците пълен контрол над деловата дейност в страната — нещо, което ще им позволи да налагат цените, които са им изгодни. Присъствието на евреите обаче имало възпираща сила. Освен това благодарение на своята толерантност към тях Чарлс се сдобил с верни приятели, които разполагали с пари.
Когато Чарлс се върнал на трона, Авраам Коен живеел в Холандия. Той наблюдавал с интерес новата политика на краля по отношение на евреите. По онова време Ямайка била под пълен британски контрол, испанците отдавна били прогонени. Авраам стигнал до заключението, че е време да поиска аудиенция с Чарлс. Това станало факт на 5 март 1662 г. Освен Коен на срещата с краля присъствали двама богати холандски евреи — Авраам и Исак Израел, баща и син.
Бащата Израел разказал на краля как научил от свои сънародници за изгубената златна мина на Колумб, докато бил в ямайски затвор. Това се случило малко преди Англия да окупира острова през 1655 г. Освобождението му било предстоящо и част от съкилийниците му се оплакали от опасното положение, в което се намирали.
Островът вече не бил под управлението на фамилията Колумб. Испанците си върнали властта, представители на Инквизицията щели да се появят всеки момент. Вече нямало кой да закриля ямайските евреи. Общността благоразумно взела мерки и скрила богатството си на място, което било известно само на един човек, когото наричали левит.
— Това е мината на великия адмирал — казал на Израел един от затворниците.
Колумб лично избрал мястото. Богатството им щяло да остане там до изтеглянето на испанците. Затворените евреи възложили на Израел да организира чуждестранна инвазия в Ямайка, защото тя била единствената им надежда за свобода. И това се случило. През 1655 г. Англия окупирала острова.
— Знаете ли къде се намира тази мина? — попитал кралят.
— Надяваме се — отвърнал Коен. — Но Ямайка е твърде голяма.
Чарлс бил силно заинтригуван. Разчитайки изцяло на способностите на Коен, той му дал пълна свобода и власт да търси, открие и разкопае изгубената мина и да извлича златото от нея. Две трети от намереното оставало за него, а една трета — за еврейските му партньори. В допълнение Коен мъдро поискал и получил английско гражданство, а също така и пълен монопол върху търговията с бразилски дървен материал и бахар — двете основни експортни стоки на Ямайка по онова време.
През 1663 г. Коен и двамата Израел се завърнали в Ямайка. Но не открили нищо и само година по-късно били обвинени в измама и прогонени от острова.