— Коен омайва Чарлс с приказките за златната мина, но истинската му цел е търговският монопол — добави Трей. — През цялата година, преди да бъде прогонен, той изобщо не търси мината, а трупа пачки от търговията с дървен материал и подправки.
— Нима всичко това е записано в тези документи? — учуди се Бене.
— Манипулациите на Авраам Коен по отношение на Чарлс Втори са исторически факт. А от твоите документи научаваме, че, притискайки Авраам със съдебен иск, Моузес го е принудил да му разкаже за златната мина. Това обяснява намесата на губернатора.
— Ти каза, че тук има нещо.
Лицето на приятеля му се разтегли в широка усмивка.
— През хиляда шестстотин шейсет и четвърта Авраам Коен е изгонен от Ямайка. Заплашен е със затвор, ако бъде забелязан на територията на острова. — Трей размаха единия от документите. — Но въпреки това той се завръща. Това става през хиляда шестстотин и седемдесета, когато купува тази земя. Изключително важна земя според брат му — пирата Моузес.
Бене схвана какво иска да каже приятелят му.
— Мислиш, че през онази година престой Авраам все пак е открил нещо, така ли?
— Напълно е възможно.
Бене много харесваше Холибъртън. Чувстваше се добре в неговата компания. Малцина обитатели на острова предизвикваха подобно чувство у него. По тази причина изобщо не криеше интереса си.
— Можеш ли да преровиш архивите, за да откриеш още нещо?
— Ще се опитам, макар че там цари голяма бъркотия.
— Направи го още довечера — тупна го по рамото Бене. — Моля те. Никога не съм бил толкова близо до истината.
— Знам, че това е важно за теб — кимна Трей.
Но този човек знаеше повече. Много повече.
21
Але гледаше как Миднайт спира колата, а Брайън се приближава към нея.
— Излизай! — заповяда той.
Тя поклати глава. Миднайт изключи двигателя и изскочи навън, оставяйки фаровете да светят. Брайън отвори вратата.
Тя се плъзна в обратна посока.
— Не ме докосвай! Ще викам! Приближиш ли се, ще викам!
Мъжът се спря на място и се наведе, за да вижда лицето й. Миднайт направи същото.
— Обясни й! — заповяда през рамо Брайън.
— Казаха ми да те убия.
Беше срещала този човек почти всеки ден по време на едномесечния си престой във Виена, но за пръв път чуваше гласа му.
— Кой? — попита тя.
— Саймън предал заповедта на Роча. Искат да изчезнеш. Няма никакъв полет за Флорида. Поне за теб.
И двамата я гледаха загрижено.
— Казах ти, че си загазила — добави Брайън. — Саймън приключи с теб в момента, в който получи съгласието на баща ти. Ти вече не си му нужна.
— Не ти вярвам.
— Слушай ме внимателно — въздъхна той. — Излагам се на огромен риск, като споделям с теб, че имам очи и уши в лагера на Саймън. Този човек тук залага живота си, за да спаси твоя. Би трябвало да си поне малко благодарна.
— А защо го правите?
Тя остана на мястото си в дъното на купето, на около метър от отворената врата. Даваше си сметка, че нищо повече не може да направи. Вратата зад гърба й най-вероятно беше заключена. Беше сама в гората, оставена на милостта им.
— Чуй ме, Але — тръсна глава Брайън. — Ако не бях аз, вече щеше да си мъртва. Аз организирах да те докарат тук. А Миднайт…
— Това ли е истинското ти име? — обърна се към чернокожия Але. — Мислех, че само Роча те нарича така.
— Получих този прякор още като дете — сви рамене той.
— Ти ме опипваше! — обвинително рече Але.
— Роча щеше да се ядоса, ако не бях го направил. Просто играех ролята, която ми бяха определили. Като теб, госпожичке.
— Значи ти си казал на Брайън какво става — най-сетне включи тя.
— Да, мадам — кимна Миднайт. — Това ми е работата.
— Излез — повтори Брайън.
Тя поклати глава, без да помръдне. Той въздъхна, изправи гръб и в ръката му се появи пистолет.
— Измъквай жалкия си задник от колата! Веднага! Не се ли подчиниш, ще използваме сила! — Дулото на пистолета се насочи в нея. — Имай предвид, че съвсем не ми е до шеги!
Тя замръзна. Мозъкът й блокира. Никога през живота си не беше виждала дулото на пистолет, насочен в гърдите й. Плъзна се по посока на отворената врата.
— Късно е, уморен съм, а ни чака дълго пътуване — добави с лека въздишка той.
— Къде отиваме?
— На място, където ще бъдеш мъртва, поне за Саймън. А Миднайт ще се върне да докладва, че вече не дишаш.
— Защо Закария иска смъртта ми?
— Защото този човек си играе с теб вече седмици наред, малка госпожичке — обади се Миднайт. — Говори ти това, което искаш да чуеш, а ти вярваш на всяка негова дума. Но вече получи всичко, което искаше от теб, и ти се превръщаш в пречка за него.