Колата се носеше по тесния път между буковите горички. Край банкета растяха гъсти храсти. Ноздрите му все още потръпваха от противната воня на смъртта. Стигна до магистралата и направи ляв завой по посока на Маунт Дора. Черната асфалтова лента се извиваше сред обширни портокалови плантации. Голяма част от овощните градини на Флорида бяха останали в миналото, заменени от горички с портокали за сок и зеленчукови градини, в което отглеждаха маруля, зеле или ягоди.
Но в тази част градините бяха оцелели.
В огледалото за обратно виждане се появи кола, която бързо го настигаше.
Роча шофираше, а Закария седеше до него. Колата на Том Сейган беше пред тях. Беше ядосан, защото не очакваше съпротива от негова страна. Размяната би трябвало да мине гладко, защото Сейган ясно показа, че се е примирил. Но глупакът изведнъж реши да промени правилата.
— Трябва да го спрем, преди да излезе на следващата магистрала — подхвърли на глас той.
Разстоянието между двете коли не надхвърляше петстотин метра.
— Изтласкай го от пътя.
24
Бене слезе от пикапа и се насочи към входа на музея. Беше сам. Никога не водеше тук въоръжените си телохранители. Нямаше нужда. Чарлс Таун се намираше в долината на река Бъф Бей, на няколко километра южно от северното крайбрежие на Ямайка. През 1793 г. англичаните били разбити от мароните на капитан Куао и били принудени да подпишат мирен договор с някогашните роби, според който местните жители на Чарлс Таун получили безвъзмездно и за вечни времена 1000 акра земя край реката, в подножието на непристъпните планини. И до днес там живееха около 1200 марони, които се бореха с бедността и високата безработица. Земеделието бе основен източник на техните доходи. Собствениците на земята я отдаваха под аренда на местните хора, които отглеждаха главно кафе и индийско орехче. Предлагаха и дървени въглища. Освен това в градчето имаше каменоделна и цех за производство на мебели, училище и няколко бара, които предлагаха главно ром.
Бене познаваше всичките по-заможни фамилии: Дийн, Дънкан, Ървинг, Хартли, Шакълфорд. Техни представители участваха в Съвета на старейшините, а общността се оглавяваше от полковник Франк Кларк, избран на общи избори преди три години.
Бене харесваше полковника — образован мъж с голям опит и управленски умения. След дипломирането си в местния университет бе работил като борсов посредник в Съединените щати, а трийсет години по-късно бе преоткрил родината си и се бе завърнал в Чарлс Таун. В момента политическите възгледи на Кларк се радваха на огромна популярност из целия остров, а самият той се превърна в първия национален говорител от маронски произход.
— Ха, Бене! — подвикна Кларк. — Още ли си жив?
Новодошлият се усмихна на поздрава, който всъщност означаваше: Как си, какво правиш?
— Все още не съм умрял, приятелю. Въпреки че не съм престанал да се опитвам.
Франк се ухили. Наближаваше седемдесетте, но късо подстриганата му къдрава коса беше все още слабо прошарена. Носеше дънки с прокъсани колене и мръсна риза, извадена над панталоните. В ръката си държеше ръждясал мачет.
— Работиш ли? — подхвърли Бене и махна с ръка към старите му дрехи.
— Ще водя неколцина от хората си горе, в руините. Искам да им покажа как се справяхме едно време.
Франк Кларк беше запален почитател на маронската история. Беше я изучил до съвършенство, благодарение на своя прабаба, която навремето била главатар на племето. Миналата година Кларк беше основал Маронския музей в Чарлс Таун, където бяха събрани много артефакти от живота и битието на първите планински обитатели. Бене беше помогнал с пари за строителството на сградата, изградена по традиционния начин от грубо издялани греди, ламаринени стени и тръстиков покрив.
— Как вървят нещата? — попита той.
Не беше идвал тук от няколко месеца.
— Вече започнаха да влизат хора. Не много, но достатъчно. Водят ги туристическите агенции. Бавно, но стабилно. Всеки спечелен долар отива за издръжката на музея.
Всяка от разпръснатите из острова маронски общности се управляваше от полковник. Бене знаеше, че те се срещат поне веднъж в месеца, образувайки нещо като свободен парламент. Земята на мароните не подлежеше на регулация от държавата и за нея не се плащаха данъци. Те си я управляваха сами благодарение на отдавна подписаните споразумения и договори за независимост.