Том прочете още веднъж последното изречение. За последен път Абирам му беше казал, че го обича, когато беше малко момче. А Саки беше неговият дядо Марк Идън Крос.
Наименованията бяха останали от иврит. Саба е дядо, а Савта баба. Като хлапе беше наричал дядо си Саки, а баща му възприе това и го използва до последния си ден.
Зае се да изследва третата вещ — пътна карта на Ямайка, издадена от „Мишлен“. Внимателно я разгъна. На нея бяха отбелязани всички извивки на брега, а също така топографията и пътищата. Обърна внимание на издаването й — 1952 г. Едва след това забеляза цифрите, изписани с избеляло от времето мастило. Бяха много, може би повече от сто, покриващи територията на острова от единия до другия край.
Очите му останаха заковани върху съдържанието на пакета. Съкровището на Храма? Възможно ли е това?
Але седеше до Брайън. Видео връзката прекъсна. Видяха как мъжът прелетя през канавката и навлезе в някаква овощна градина. Колата му подскачаше по неравната повърхност на просеката между дърветата. Малко по-късно той слезе и побягна нанякъде. Петнайсет минути по-късно се върна и докладва за това, което се беше случило.
Озовал се на петдесетина метра от мястото, но съвсем ясно чул репликите между Саймън и Том Сейган, разменяни на висок глас. Сейган настоявал да получи дъщеря си, а Саймън му отговорил, че тя е във Виена.
— Но за него аз съм мъртва — отбеляза Але. — Може би е блъфирал?
— Със сигурност — кимна Брайън. — Баща ти няма начин да разбере истината.
Изслушаха и останалата част от доклада на съгледвача във Флорида. Двамата си уговорили среща утре в пет следобед в катедралата „Свети Стефан“.
— Баща ти се надява, че ще бъде в безопасност — отбеляза Брайън.
Але беше ходила в катедралата преди около две седмици.
— Там наистина е пълно с хора — кимна тя.
— Но ти правилно отбеляза, че си мъртва за Саймън. Следователно той е наясно, че размяна няма да има.
Въпреки това Закария беше приел условията на баща й. В очите й се появи тревога.
— Точно така — кимна Брайън, който внимателно я наблюдаваше. — Баща ти ще се появи точно там, където го иска Саймън. Въпросът е дали теб те е грижа за това?
28
Бене следваше Франк Кларк по стръмната пътека, обсипана с хлъзгави кални камъни и ниска папрат. За късмет носеше стари дънки и тежки туристически обувки, подходящи за прехода до Чарлс Таун. Полковникът беше въоръжен с мачет, с който безмилостно сечеше клоните и ниските храсти, които пречеха на придвижването им. В гората ечаха пронизителните крясъци на самотен папагал и ритмичното почукване на невидими кълвачи. Опасност от отровни змии нямаше, тъй като индийските мангусти отдавна ги бяха ликвидирали, въпреки че ги бяха внесли на острова единствено за борба с плъховете.
Катеренето беше изтощително, независимо че Бене беше само на трийсет и седем и в добра форма. Ризата му бързо подгизна, по лицето му се стичаха струйки пот. Полковникът беше с трийсет години по-възрастен от него, но напредваше по пътеката без видими усилия — с равномерно дишане и бавни предпазливи крачки. Когато бродеше из планината, Бене неизменно мислеше за дедите си. Ебоа от Бенин, мандинги от Сиера Леоне, папуаси от Конго и Ангола, короманти, пленени на Златния бряг.
Те били най-непреклонните. Почти всички маронски водачи били короманти, включително и собственият му прапрадядо.
От разказите на майка си знаеше всичко за трудния път на африканците към Новия свят. Най-напред неизбежно попадали в плен и ги затваряли в някоя крепост или център за търговия с роби. След това започвали да се смесват с други пленници — повечето от непознати и често враждебни племена. Следващото премеждие било прекосяването на Атлантика на борда на претъпкани шхуни. Мнозина не издържали пътешествието и телата им изчезвали зад борда. Оцелелите се сплотявали толкова здраво, че връзката помежду им оцелявала в продължение на поколения. Наричали се „корабни братя и сестри“. Нова травма ги чакала при пристигането. Разделяли ги на групи според физическите им качества, а след това ги продавали като добитък. Последното изпитание се наричало „привикване“. Старите и свикнали с робството заселници ги учели как да оцеляват.
За всичко това били виновни холандците, англичаните и португалците.