Скрили ги високо в непристъпните планини, където в продължение на близо хиляда години били охранявани от поколения сефаради.
За известно време евреите били свободни и живеели добре, но през IV век, когато християнството най-сетне се наложило в Римската империя, те отново били подложени на гонения. С течение на годините мнозина от тях успели да си завоюват завидни позиции в обществото — най-вече в сферата на търговията и занаятите. Кралете ги използвали като бирници, финансови министри, ковчежници, банкери и астрономи. Това предизвикало омразата на Католическата църква, която подела кампания за тяхното унищожение. Погромите се превърнали в ежедневие. Най-жестокият от тях бил през XIV век, когато десетки хиляди евреи били изклани, а имуществото им било конфискувано. В крайна сметка Фердинанд и Исабела успели да прогонят всички евреи, принуждавайки ги да продават на безценица всичко, което притежават — къщи, земя, работилници, добитък. Износът на злато и сребро бил строго забранен и изгнаниците били принудени да разменят скъпоценностите си срещу мизерна храна. Сто и двайсет хиляди емигрирали в Португалия, с чийто крал било постигнато споразумение. Но в един момент кралят се отметнал от поетите ангажименти и ги превърнал в роби. Други се насочили към Северна Африка, но маврите отказали да им дадат подслон. Мнозина се опитали да се заселят в Италия и Турция, но това им донесло само мъки и страдания.
На 3 август 1492 г., когато Колумб предприел първото си плаване към Новия свят, положението на сефарадските евреи изглеждало безнадеждно.
— В крайна сметка се решили на отчаяна стъпка — добави Але. — Единствената, която можела да ги спаси.
Брайън слушаше с неподправен интерес.
— Светът им се разпадал. Нямало къде да намерят подслон. Нито в Европа, нито в Африка. Никой не ги искал. Единствената им надежда била Азия, накъдето тръгвал Колумб.
— Искаш да кажеш, че Христофор Колумб е търсил нова родина за евреите?
— Точно това искам да кажа. По онова време се носели легенди за някакво място на изток, където евреите живеели свободно. Никой не знаел дали наистина съществува, или е просто мит. Но хората вярвали, че все някъде трябва да има по-добро място за тях. Знаеш ли кой всъщност е финансирал първата експедиция на Колумб? Не е била Исабела, която уж продала скъпоценностите си. По онова време испанската монархия била тотално фалирала. Нямало пари за глупави авантюри, за каквато смятали идеята на Колумб. Парите за експедицията осигурили евреите.
Брайън беше видимо изненадан.
— Луис де Сантанжел е конверсо — евреин от Арагон, който се покръства, за да може да реализира мечтата на живота си. Фамилията му служи на държавата. Когато Фердинанд се нуждае от пари, той се обръща към нея. За нещастие тези хора са сред първите жертви на Инквизицията и Луис е изправен пред съда. Тогава Фердинанд решава да се намеси. Луис знае най-съкровените тайни на краля, освен това се грижи за най-трудните проблеми на държавата. Фердинанд се нуждае от него и той е пощаден. Именно Сантанжел убеждава краля и кралицата да подкрепят начинанието на Колумб. И те приемат при условие той да вложи в експедицията седемнайсет хиляди дуката лични средства. Пари дават още трима конверсо. Испанската корона няма какво да губи.
— Защо никога досега не съм чувал за това? — попита Брайън.
— Защото никой не иска да признае, че Колумб по всяка вероятност ще се окаже евреин и именно евреите са платили за откриването на Новия свят. Но това е истината. Виждала съм с очите си счетоводните книги на Сантанжел в архивите на Симанкас. В тях ясно е посочено, че парите са платени в аванс, описано е и защо са платени.
Тези проучвания бяха отнели последните две години от живота й. Те бяха част от искрата, запалена от дядо й. Закария Саймън проявяваше интерес именно към тях.
— Евреите са открили Америка! — смаяно рече Брайън. — Това несъмнено ще промени много неща.
— В първата експедиция на Колумб вземат участие осемдесет и седем моряци, разпределени на трите кораба — продължи Але. — Но за разлика от холивудската версия на борда им няма нито един свещеник. Нито един. В замяна на това има преводач от иврит. Той се казва Де Торес и според някои документи е първият, който слиза на брега в онзи паметен ден на хиляда четиристотин деветдесет и втора. Участието му в експедицията съвсем не е случайно. Колумб имал причини да включи в нея и преводач. Той бил убеден, че плава към Индия и Азия, където много евреи живеят свободно. Трябвало да контактува по някакъв начин с тях. Да не забравяме и още нещо — на „Санта Мария“ имало три сандъка, в които били предметите от Храма. Сантанжел финансира експедицията при условието, че Колумб ще вземе на борда и еврейските светини. „Ще скриеш нашите съкровища някъде там — казва му той. — Испания вече не е сигурно място.“