Пред очите му се появи фигурата на Холибъртън, изправен до колата си с куфарче в ръка. Спря зад него и излезе навън. Гледката беше впечатляваща. Далече долу внушителни вълни се разбиваха в рифовете, пазещи северното крайбрежие.
— Документите, на които си попаднал, Бене, се оказаха истинска златна мина — подхвърли Трей. — Те ме насочиха към точно определени места.
Тези думи му харесаха. В тях се долавяше възбудата, която беше усетил още по телефона.
— По време на четвъртото си плаване през хиляда петстотин и четвърта Колумб бил принуден да остане тук в продължение на цяла година — продължи приятелят му. — Корабът му се повредил и той хвърлил котва някъде по северното крайбрежие. Била една изключителна тежка година за него. Не получил помощ от никъде. Местният губернатор на Испаньола го ненавиждал и решил да го остави да умре. Екипажът му се разбунтувал, а таиносите прекъснали доставките на храна. Знаеш ли как е решил своите проблеми Колумб?
Бене определено нямаше отговор на този въпрос.
— На борда разполагал с отпечатано през хиляда четиристотин и деветдесета година копие на „Ефемеридите“ на Регимонтанус, което съдържало прогнози за слънчевите и лунните затъмнения през следващите трийсет години. В него открил, че такова лунно затъмнение ще има само след три дни, на двайсет и девети февруари хиляда петстотин и четвърта. Събрал главатарите на местните племена и ги предупредил, че Богът на небето е много разгневен от решението им да спрат доставките на храна. Още същата вечер луната щяла да изгрее с кървавочервен ореол — разбира се, причина било предстоящото затъмнение. После щяла да изчезне. И се случило точно това, разбира се. Таиносите изпаднали в паника и започнали да молят Колумб за помощ. А той се затворил в капитанската кабина, уж да моли Бог да опрости прегрешенията на диваците. На практика обаче измерил с пясъчен часовник продължителността на лунното затъмнение, за да изчисли географските координати на Ямайка.
Излязъл навън точно в края на затъмнението и съобщил на таиносите, че Бог ще им прости и ще върне луната, при условие че ще възстановят доставките на храна. Луната се появила отново. От този момент нататък Колумб нямал проблеми с местните. Географската дължина на острова се оказала с отклонение от едва половин градус — нещо, което по онова време било наистина забележително постижение.
Бене се питаше какво е значението на тази история. По принцип мразеше всичко, свързано с испанците.
— Колумб разбирал от навигация — продължи Холибъртън. — Умеел да разчита положението на звездите и знаел как влияят на времето. Снощи се порових в архивите и открих нещо, което твоят крадец е пропуснал.
След тези думи Трей отвори куфарчето и извади купчина хартия.
— Това беше изписано върху друг пергамент, който бил част от съдебното споразумение между братята Коен.
Достъп до свободната земя близо до 01:94:01: а.01. на брега от 01.aa.94.66a отдясно на Острова а а. 01.94.61.01.94.66.13.01. Първоначалната формула трябва да бъде обозначена с 24.19. п.п.000.нл. пп. пп.66.пп са 11.61.94.61.91 1 или 22.4.85 или португалците ще те отведат там 61.61.01.60 ил 85.
— Авраам Коен трябвало да предаде това на брат си Моузес като част от споразумението. Губернаторът, който ръководел процеса, изпратил информацията за спора в Испания. По всичко личи, че испанците проявявали жив интерес към всичко, имащо отношение към изгубената мина.
Бене вече му беше разказал за извития хикс и подписа на Колумб в пещерата, в която го беше завел Франк Кларк.
— Колумб стъпил на сушата някъде там — махна към морето Трей. — След това открил златната мина и маркирал пътя си — това са числата в горния текст. Но ние не знаем какво означават те. Това е някакъв код. В замяна знаем, че онези четиристотин и двайсет акра земя, които Авраам Коен е закупил през хиляда шестстотин и седемдесета, лежат тук, точно под нас, в онази залесена долина. Върху картите открих множество географски ориентири. Ако мината изобщо съществува, тя е някъде тук.
Бене се взря в палмите, папратите и избуялата зеленина на няколкостотин метра под краката му, която се простираше чак до морето. Сред нея не се виждаха никакви къщи, ферми или имения.
— В случая имаме късмет, че тази необработена земя принадлежи на мароните — добави Трей.
Което означаваше липса на външна намеса. Мароните охраняваха земите си с желязна решителност. Всяко навлизане в тях трябваше да бъде предварително одобрено.