— А сега какво? — попита на глас той.
— Поръчах списък на пещерите в района. Ямайското геоложко дружество притежава карта с повечето от тях. Така ще разберем къде какво се намира.
Звучеше разумно.
— Но то не може да бъде в някоя от известните пещери, нали?
— Това ще бъде отправната ни точка.
— Нали вече не ме мислиш за луд? — ухили се доволно Бене.
— Единственото, което знам, е, че този остров никога не е бил известен със златните си залежи. Имало е тук-там, главно в потоците, но Ямайка е ценна със своята почва и добро географско положение. Ние сме на пътя на търговците, а на тази почва расте абсолютно всичко. Фердинанд не вярвал в съществуването на златната мина. Именно по тази причина подарил острова на наследниците на Колумб. За него това място нямало стойност. Легендите се появили по-късно. Заселването на Ямайка било отличен начин да се отърве от фамилията Колумб. Най-накрая получил възможност да приключи с тях веднъж и завинаги.
— Имам хора, които ще преобърнат всеки камък в тази долина — рече Бене.
— Още не. Нека видим дали ще успеем да стесним кръга. Проверих внимателно нотариалния акт. Реките и потоците са регистрирани с испанските си имена, но ние знаем какво означават в превод. Убеден съм, че ще успея да стесня зоната за претърсване.
В гласа на Холибъртън се долови особена нотка.
— Какво има? — втренчено го погледна Бене.
— И в други документи се споменава онова, което търсиш. Останали са от испанско време. Снощи уредникът на архивите ми напомни за тях. Малцина са им обърнали внимание, но те може да окажат полезни. Намират се в частни ръце.
— Къде?
— В Куба.
36
Але влезе в катедралата и почти веднага видя Закария, който стоеше на петдесетина метра от нея. Тръгна към него.
Облечен безупречно както винаги, висок и изправен, без следа от загриженост върху изпитото лице с добре поддържана брадичка, той стоеше точно в средата на пътеката. Але спря на няколко крачки от него.
— Добре ли си? — посрещна я с въпрос Закария.
— Защо искаше да ме убиеш?
— Така ли ти казаха? Че аз искам да те убия?
— Твоят човек ме закара в някаква гора със заповед да ме ликвидира.
— Той не работеше за мен, Але — поклати глава Саймън. — Беше човек на Брайън Джеймисън и е шпионирал за него. Вчера е избягал от имението ми.
Тя знаеше, че това отговаря на истината, но нямаше представа как го е научил този човек.
— Тук съм заради баща ти — добави Закария. — Той не спази ангажиментите, които пое във Флорида, и настоя за тази среща. Вчера ми звънна работодателят на Джеймисън, за да ме уведоми, че си в техни ръце. Чрез теб искат да стигнат до мен, затова и са те излъгали.
— За кого работи Брайън?
— За човек на име Бене Роу, с когото не би трябвало да имам нищо общо. Но го направих, защото той те постави в опасно положение.
— Къде е Роча?
— Знам, че си разстроена след онази постановка. Бъди сигурна, че Роча ще си получи заслуженото. Но баща ти реагира именно благодарение на нея.
Това също беше вярно.
— Няколко пъти ти споменах, че има хора, които правят всичко възможно да попречат на моите проучвания. Бене Роу и Джеймисън са между тях и непрекъснато се намесвате…
— Видях всичко, което се случи във Флорида, когато подгони баща ми — прекъсна го Але.
— Видя ли?
— Всичко бе заснето с камера.
— Нямах друг избор. Бях принуден да се конфронтирам с него. После той пожела да се срещнем тук и аз приех.
— Къде е той? — пожела да узнае тя.
— Тук.
Тя се обърна, Закария също.
Баща й стоеше на няколко крачки от тях.
Том огледа дъщеря си. Тъмната й коса беше по-дълга, отколкото я помнеше, но все така вълниста. От него беше наследила смуглата кожа, чипия нос, високите скули със заоблена брадичка и стегнатата фигура, но кафявите очи бяха на майка й. И тя като него предпочиташе да не носи очила или бижута. Беше облечена с дънки, поло и ниски обувки. Също като майка си.
— Господин Сейган, ето я тук — обади се Саймън. — Аз изпълних обещанието си. Бихте ли ми предали онова, което е мое?
Том се обърна към Але.
— Добре ли си?
Тя мълчаливо кимна. Двамата със Саймън бяха дошли поотделно, но разговаряха помежду си като стари познати и това беше притеснително.
— Искам онова, което е у вас, господин Сейган — настоя Саймън.
— И какво ще направите, ако не го получите?
— Дъщеря ви е тук, както обещах. Защо не приключим сделката?