Нещо не беше наред. Нищо в поведението на Але не показваше емоциите, които би трябвало да изпитва всяка жена, подложена на унижения от непознати. Погледна я в очите с надеждата да получи отговор на подозренията си, но лицето й остана непроницаемо.
— Дай му каквото иска — обади се най-после тя.
— Дядо ти едва ли би останал доволен.
— Откъде знаеш?
— Прочетох съдържанието на онова, което беше в гроба.
В очите й проблесна любопитство, но той не й предложи повече подробности. Вместо това извади от джоба си прегънат лист хартия и го подаде на Саймън.
— Ето го. Една бележка, предназначена за мен.
Докато Саймън четеше, той не сваляше поглед от Але, която очевидно се чувстваше неудобно.
— И това е всичко, така ли? — вдигна глава Саймън.
— Абирам не беше многословен. За него е равносилно на дълъг разговор. От бележката му вероятно разбирате, че ролята му на левит е била тайна за мен. Сега явно трябва аз да я поема.
— Във Флорида вече ти казах, че не си достоен дори да изричаш тази дума — заряза официалностите Саймън.
— Приключихме ли?
— Да — кимна Закария. — Вече спокойно можеш да довършиш онова, което беше намислил в дома на баща си.
Том с мъка удържа желанието си да забие юмрук в лицето на мръсника.
— Бях намислил да те застрелям — сухо му напомни той.
— Има и още нещо, което би трябвало да знаеш — намръщено го погледна Саймън. — Нещо, което дъщеря ти вероятно няма да сподели с теб. Тя не беше отвлечена, или поне не от мен. Участието й в онзи цирк, който имаше възможност да наблюдаваш, беше абсолютно доброволно.
Том стисна зъби и си напомни да запази спокойствие.
— Кажи му — обърна се към Але Саймън. — Истината винаги помага.
Але мълчеше, но личеше, че е изненадана от изявлението му.
— Споменавам това, защото вчера тя действително беше отвлечена — добави той. — А сега е свободна благодарение на мен.
— Аз пък чух друго — поклати глава Але. — Че именно ти се готвиш да ме убиеш.
— Мога да те уверя, че това го искаха други хора — отвърна Саймън и се обърна към Том. — Нейните похитители работят за един мой делови партньор, който очевидно е решил да промени отношенията помежду ни. Аз се намесих навреме и успях да сключа сделка за освобождаването й. Казвам това, защото тук току-що се появи човекът, който я отвлече.
Але рязко се завъртя. Брайън стоеше в другия край на пътеката въпреки обещанието да чака отвън. Поредната лъжа.
— Той не е мой приятел, но не е и ваш — добави Саймън. — Желая ви всичко хубаво.
— Идвам с теб! — отсече Але.
— Баща ти няма да позволи. Говори с него. Опитай се да изясниш всичко, което стои между вас.
В душата й потръпна страх. Никога не се беше чувствала по този начин.
— Защо ме предаде?
— Истината е хубаво нещо — отвърна Саймън, без да сваля поглед от лицето на Том. — Нали така, господин Сейган?
— Предполагам, че сам ще се увериш в това.
Закария им обърна гръб и закрачи към Брайън Джеймисън. Бележката, взета от Том, изчезна в джоба на панталона му.
— Получи ли каквото искаше? — попита Брайън.
— Тайна. Между твоя шеф и мен.
— Значи просто си тръгваш, така ли? Ще ги оставиш на мира? Тоест в моите ръце?
— Не съвсем — отвърна Саймън и се обърна да погледне Том Сейган и дъщеря му.
Том наблюдаваше тази сцена от трийсетина метра разстояние.
— Истина ли е това, което твърди той?
Але не отговори, но по лицето й се четяха страх и несигурност. Той се разтревожи.
— Онзи човек се казва Брайън Джеймисън — промълви тя. — Вчера той наистина ме отвлече. Може би Закария казва истината за него.
Мъжът тръгна към тях, а Саймън излезе навън.
Слава богу, че той се беше подготвил.
— Да вървим.
— Къде?
— По-далеч от тук.
Поведе я към решетъчната врата за катакомбите. Билети вече не се издаваха. Ина обаче му беше уредила частна обиколка след работното време. Вече беше разговарял със служителката, която ги очакваше и им махна да влизат. Кос поглед през рамо го увери, че мъжът на име Брайън бърза след тях. Том спря там, където свършваха плочките и започваха каменните стълби, после затръшна вратата. Езичето на ключалката звучно изщрака. Още при появата си в катедралата преди два часа беше забелязал, че тази врата може да се отвори само с ключ. Изненаданата служителка положително го държеше в джоба си, но забавянето с минута-две би трябвало да е достатъчно, за да изчезнат.
До този момент беше сигурен, че основният му враг е Саймън. Сега се появи нова заплаха.