— Върви след мен — подхвърли на Але той.
Двамата бързо се спуснаха по стъпалата, които водеха към криптата.
Спрял на входа, Закария видя как Але и баща й влизат в катакомбите. Сейган затръшна вратата и Джеймисън беше принуден да спре. В момента служителката ровеше из джобовете си за ключа. Какво ли още е измислил Роу, запита се той. Беше компрометирал Але напълно съзнателно, защото искаше да тръгне с баща си. Което щеше да позволи на Роча да се разправи с тях наведнъж. Разбира се, ако бяха напуснали катедралата през главния портал.
Обаче се случи друго.
Какво му беше казал Сейган за истината?
Предполагам, че сам ще се увериш в това.
Нещо не беше наред. Той излезе навън, засече Роча и му направи знак да се приближи.
— Видях Джеймисън да влиза — промърмори сътрудникът му.
— Спуснаха се в катакомбите — късо поясни Саймън. Дали пък това не бе техният шанс? — Ела!
Двамата изчезнаха обратно във вътрешността на храма.
37
Том бързаше надолу по стълбите, следван от Але.
Не след дълго стигнаха до дъното. Пред тях се разкри лабиринт от тесни коридори, изсечени преди векове направо в скалата. Днес те се бяха превърнали в бароков некропол, последен дом на епископи и църковни настоятели. Докато чакаше, Том беше проучил туристическия справочник и знаеше накъде трябва да вървят. Освен да го вкара през страничната врата, Ина беше поела ангажимента и да го изкара навън, без никой да забележи.
— Натам — махна с ръка той.
Закария вдигна ръка и двамата с Роча потърсиха укритие зад една от колоните. Брайън Джеймисън нетърпеливо подканяше служителката да отключи. Суматохата не привлече кой знае какво внимание от страна на туристите. Той беше влизал в катакомбите и знаеше какво има там — гробове, крипти, кости. Но дали имаше втори изход?
Възрастната жена най-после откри правилния ключ и го пъхна в ключалката. Джеймисън хукна надолу по стълбите.
Двамата стигнаха до решетките в момента, в който жената понечи да превърти ключа обратно.
— Извинете, моля — промърмори Закария и се мушна покрай нея, следван по петите от Роча.
Жената отвори уста да възрази, но Роча затръшна вратата под носа й.
Але беше объркана и дълбоко разтърсена. Нямаше друг избор, освен да тръгне с баща си. Закария я предаде. Изглеждаше наистина ядосан от обвиненията й. Дали пък наистина не я беше спасил? Дали Брайън я беше излъгал?
Нямаше никаква представа. Но за катакомбите беше слушала много. Безкраен лабиринт, в който почиваха мнозина духовници: Плюс телата, сърцата и вътрешностите на Хабсбургите, управлявали Европа в продължение на векове. Плюс костите на над 11 000 покойници, преместени тук в средата на XVIII век по време на опустошителна чумна епидемия. Те бяха струпани на огромни купчини, прекалено отвратителни за вкуса й. Все още помнеше какво бе видяла при първото си спускане тук — преливащи една в друга подземни зали, осветени от жълтеникавата светлина на петромаксови лампи. Баща й явно знаеше къде отива, защото подмина широката зала за туристи и се насочи към костницата вляво. От двете страни на коридора към нея имаше няколко гробници с каменни статуи, охраняващи тежките медни ковчези.
— Къде отиваме? — спря се тя.
— Навън — обърна се да я погледне той.
— Откъде знаеш, че от тук изобщо има изход?
На лицето му се изписа раздразнение.
— Противно на мнението ти аз не съм глупак. Обмислил съм всичко.
— Защо го правиш?
— Може би защото бях принуден да гледам как двама негодници се гаврят с дъщеря ми, завързана за някакво легло! Това не е ли достатъчно? А сега ми казват, че цялата работа е била театър. Наистина ли беше, Але?
Тя се изнерви от въпроса вероятно защото отдавна не беше виждала баща си ядосан. Но вече нямаше смисъл да лъже.
— Да, беше постановка.
— Но въпреки това си позволяваш да ме съдиш? — направи крачка към нея той.
Беше ясно какво има предвид. Безброй пъти го беше обвинявала, че е лош съпруг и баща, наричаше го лъжец и измамник. А накрая и не му позволи да присъства на погребението на майка й.
— Няма ли кажеш нещо? — настоя Том.
— Исках да се съгласиш на ексхумацията. Знаех, че ако само те помоля, нямаше да го направиш.
— Нямаше — кимна той. — Но все пак трябваше да попиташ.
Стояха на мястото, на което основният коридор се пресичаше с друг и завиваше наляво. На табелата на стената пишеше, че натам се намира костницата. Някакво движение я накара да погледне надясно.
Брайън се появи на двайсетина метра от тях. Баща й също го видя.