Ръката на преследвача потъна под сакото. Тя знаеше какво държи там. Миг по-късно пред очите й проблесна дулото на пистолет.
Том също видя оръжието и веднага прецени, че не могат да продължат направо, защото ще се превърнат в лесни мишени. При предварителното спускане в подземието Ина му беше показала най-късия път навън, но за съжаление той се оказа препречен от мъжа с пистолета. Нямаха избор.
Той хвана Але за ръката и двамата затичаха по коридора към костницата.
Закария се спусна по каменните стълби, които водеха към катакомбите. На светлината отдолу успя да зърне някаква сянка, която зави наляво и изчезна.
Докосна ръката на Роча и му направи знак да забавят ход.
Леко кимна и в ръката на помощника му се появи автоматичен пистолет с късо дуло, на което беше завинтен заглушител. Надяваше се на няколко минути спокойствие, които щяха да бъдат напълно достатъчни. Безпокоеше го не само присъствието на Брайън Джеймисън, но и нещо друго. Дали Сейган му бе предал всичко, което съдържаше онзи пакет?
Стигнаха до долния край на стълбището. Пред очите им се разкриха редици дървени скамейки. Бяха се озовали в нещо като втора подземна църква. Над олтара в дъното висеше издялано от камък бароково разпятие. Той направи крачка напред и предпазливо надникна зад ъгъла. В коридора на двайсетина метра от тях се мярна фигурата на Джеймисън с пистолет в ръка, която бързо изчезна някъде наляво.
Двамата с Роча безшумно го последваха.
Безпокойството на Том нарастваше. Нещата не се развиваха според плана. Би трябвало двамата с Але да се спуснат в катакомбите, а Саймън да остане отвъд заключената метална врата. Появата на трети участник не беше предвидена. Не беше очаквал, че дъщеря му ще се окаже в конфликт с него. От схемата в туристическия наръчник беше наясно, че коридорът, по който вървяха, също щеше да ги отведе до резервния изход, но по по-дълъг и заобиколен път.
Там, в горния край на друго каменно стълбище, го чакаше Ина. От него се излизаше на малка уличка зад източната стена на катедралата. Пътят навън беше препречен от солиден железен капак, който се отваряше само отвътре, но Ина беше успяла да убеди своя човек в църковната управа, че странният американски гост трябва да завърши частната си обиколка именно през него, обещавайки му лично да се погрижи капакът да бъде надлежно заключен. Той се беше съгласил, давайки си ясна сметка за услугата, която рано или късно трябва да бъде върната.
Том знаеше за какво става въпрос. Самият той беше използвал тази валута при много и най-различни случаи.
Стигнаха до дъното на коридора. От двете му страни имаше дълбоки ниши, затворени с дебели решетки. Зад тях се виждаха двуметрови купчини кости. Някои бяха старателно подбрани по вид и големина, а други просто разхвърляни. Странна, почти сюрреалистична гледка на подредена смърт. Кои бяха тези хора? Как бяха живели? Каква бе историята им?
Забеляза, че и Але ги гледа с широко отворени очи.
Изпита желание час по-скоро да се махнат от тук. Коридорът пред тях беше дълъг и добре осветен. Повече от двайсет метра прав като стрела тунел с ниши с решетки от двете страни, който не предлагаше никакво укритие.
— Стойте там, където сте! — заповяда мъжки глас зад гърба им.
Двамата спряха и се обърнаха. Преследвачът им стоеше на седем-осем метра от тях. С насочен пистолет.
38
Бене седеше в кабината на малкия турбовитлов „Кинг Еър“, който често наемаше за пътуванията си из Карибите. За късмет машината беше свободна и ги чакаше на едно частно летище в околностите на Монтего Бей. Опирайки се на предположенията на Трей, че в Куба ще открият допълнителна информация, той беше уредил кратката им визита в островната държава с едно телефонно обаждане. Имаше добър бизнес с кубинците и те с удоволствие работеха с него. Кабината побираше седем пътници, но те бяха само двама. Това им даваше предостатъчно пространство за удобен полет. Най-много харесваше обслужването, което предлагаше тази компания — отлична кухня и добре зареден бар с отбрани напитки. Той почти не пиеше, но държеше гостите му да останат доволни. В ръката на Трей се поклащаше висока чаша с ром и кока-кола.
— Въпросният архив е частна собственост — поясни приятелят му. — Отдавна ми се ще да му хвърля едно око, но никога не съм имал достъп до Куба.
— Защо мислиш, че ще ни бъде полезен?
— Главно заради нещата, които открих снощи. Препратки към Куба има в почти всички испански документи, останали в Ямайка. Много пъти съм разговарял за тях с шефа на архивите. Той ги е виждал с очите си и твърди, че в Куба има огромно количество документи, останали от испанското владичество.