— Какво точно искате от нас? — попита той.
— Той работи за хора, които искат да спрат Закария — поясни Але.
Брайън закова поглед в лицето му.
— Ние с вас трябва да си поговорим! — отсече той.
Закария пое предпазливо напред, следван по петите от Роча. От двете им страни се нижеха столетни гробници на кардинали и свещеници. Не след дълго стигнаха до мястото, където бяха забелязали Брайън. Пред очите им се разкри десетметров, изсечен в скалата коридор, който свършваше под прав ъгъл с друг тунел. Единствената лампа беше разположена по-близо до тях, отколкото до далечния край. Оттам долитаха приглушени гласове. Закария направи знак на помощника си да пази тишина и внимателно тръгна натам. Разчиташе на факта, че появата му ще бъде изненада за Сейган, Але и Брайън.
— Ние с вас трябва да си поговорим! — прозвуча гласът на Джеймисън.
Преди това беше успял да долови и думите, произнесени от Сейган и Але. Споменавайки името му, гласът на Але бе прозвучал почти извинително. Може би беше успял да я обърка достатъчно с разкритията си за Джеймисън. Втори шанс едва ли щеше да има. Надникна иззад ъгъла. Брайън стоеше на петнайсетина метра от тях. Беше с гръб, а в ръката си държеше пистолет.
Закария и Роча безшумно се дръпнаха назад. Той махна с ръка към съседния коридор.
— Бил съм тук и преди. По този коридор ще излезем на разклона, който е на няколко крачки от тях. Трябва да преодолеем няколко завоя, но коридорите тук всъщност представляват една голяма окръжност. Аз ще заобиколя оттам.
Роча кимна, а след това внимателно изслуша инструкциите му.
Але беше убедена, че трябва да се измъкне както от баща си, така и от Брайън. И двамата твърдяха, че врагът е Закария, но единственият човек, който я беше вкарал в реална опасност досега, стоеше пред нея с пистолет.
— Какво си намислил? — подхвърли на Джеймисън тя.
— Трябва да се измъкнем от тук. Господин Сейган, предполагам, че имате основания да се спуснете долу.
Але се обърна да погледне баща си, но той мълчеше.
— Той знае как да излезем от тук — обяви в крайна сметка тя.
— И аз така си помислих — кимна Джеймисън. — Предлагам да тръгваме, а след това ще ви обясня всичко.
Баща й не изглеждаше убеден, а гневът му към нея очевидно нарастваше.
— Предлагам да тръгваме, преди онези горе да са ни открили — повтори Джеймисън.
— Погрижил съм се това да не стане — неохотно промърмори Сейган. — Вратата е заключена за през нощта.
— Тогава да се махаме. Уверявам ви, че ще ви разкажа важни неща.
— Никъде няма да ходим — поклати глава баща й и застана пред нея. — Ако искаш, стреляй. Изобщо не ми пука.
— Знам какво се случи във Флорида — не се отказваше Брайън. — И че сте имали намерение да се самоубиете. Но не го сторихте и ето че сте тук. Ние станахме свидетели на всичко, защото имах свой човек на гробището, който ви следеше. Видяхме, че посетихте гроба на баща си, и предположихме останалото. Аз не съм ви враг, господин Сейган. Работя за американското разузнаване, в отряд „Магелан“. Задачата ни е да неутрализираме Закария Саймън, но за целта имаме нужда от помощта ви.
Але улови някакво движение зад гърба на Брайън.
Миг по-късно от сянката изплува фигурата на Роча с пистолет в ръка. Очите й се разшириха. Брайън забеляза това и понечи да се обърне.
Том видя непознатия, скочи върху Але и я събори на земята.
Разнесоха се два изстрела. Брайън се олюля, изпусна пистолета и размаха ръце. После бавно се свлече на пода.
Екна още един изстрел. От устата на американеца бликна кръв, тялото му се разтърси от конвулсии. Том се претърколи, грабна падналия пистолет и натисна спусъка. Ехото отекна между каменните стени. Куршумът рикошира и той инстинктивно закри глава с ръце.
Когато отново погледна, мъжът в дъното на тунела беше изчезнал.
Але не се виждаше никъде.
Закария продължаваше да крачи към мястото, в което се пресичаха двата тунела. До ушите му достигнаха изстрели. Надяваше се, че това е краят на Брайън Джеймисън. Бене Роу положително разполагаше с достатъчно хора, но отстраняването на най-близкия му сътрудник означаваше да се лиши от своите очи и уши в Австрия. Бележката на Абирам Сейган беше доста подробна, но едва ли съдържаше всичко, което левитът бе искал да предаде на наследника си. Дали Сейган не беше променил съдържанието? Тоя тип все пак имаше славата на опитен фалшификатор.