Разстоянието от Рио де Жанейро до нос Сан Роке е приблизително 1200 мили или почти точно толкова, колкото корабът би могъл да преплава, ако всичко върви нормално. Носът е на 2000 мили от Барбейдоус и това е най-близкото до Бермудския триъгълник разстояние, на което „Бела“ би могъл да се намира.
Така че на Бермудския триъгълник не може да се припише „заслугата“ за „Бела“, тъй като корабът се сблъскал със съдбовния си край, какъвто и да е бил той, в друга част на света.
Декември 1872
„Мери Селест“
Никакво изброяване на морските загадки няма да бъде пълно, ако в него не е включен „Мери Селест“. Макар корабът да бил намерен да дрейфува без екипаж между Азорските острови и Португалия, той често се споменава във връзка с Бермудския триъгълник3. Всички останки на кораба, независимо къде са намерени, се сравняват с него и най-голямата загадка от какъвто и да е вид, в коя да е област, обикновено се нарича „Мери Селест“. „Полет 19“ на петте самолета на Военноморските сили, изчезнали край бреговете на Флорида през 1945 г., често се нарича „«Мери Селест» на авиацията“.
Откакто бил намерен, толкова много легенди са били разпространявани през изтеклия век за прочутия изоставен кораб, че е почти невъзможно да се определи кое е факт и кое — плод на въображението. Предлагани са десетки решения на загадката, от най-прости до найчудновати, но никой не знае и никой никога няма да узнае, какво точно се е случило.
„Мери Селест“, дълга 31,40 метра двумачтова бригантина, с водоизместимост 282 тона, била намерена изоставена в морето от „Дей Грация“ на 4 декември 1972 г. Двата кораба били натоварени в Ню Йорк в началото на предишния месец; капитан Бригс с „Мери Селест“ отплавал за Генуа на 7 ноември, а капитан Мурхаус отплавал с „Дей Грация“ за Гибралтар на 15 ноември.4
Когато след един месец капитан Мурхаус видял отдалеч другия кораб в морето, ветрилата му били вдигнати, той плавал по вятъра, но толкова нестабилно, че изпратили група моряци да видят какво става. Моряците открили, че корабът, на който плавали капитан Бригс, жена му, дъщеря му и екипаж от осем души, бил напълно безлюден. Единствената спасителна лодка липсвала и изглеждало да е била спусната, а не отмъкната от вълните.5
Описанията за състоянието на кораба се различават значително, но в общи линии той бил в изправност и не бил повреден много от стихиите, макар няколко ветрила да били леко разкъсани. В някои версии на Легендата се разправя, че яденето било готово за поднасяне, в други, че още цвърчало върху печката, а в трети, че всички чинии били измити и прибрани. Някои разкази съдържат толкова подробности, че в тях се описва дори как масата била сложена и на нея имало полупразни чаши с кафе (още топло), имало чай, яйца, бекон, хляб и масло.
Говори се, че шишенце масло стояло изправено върху шевната машина — доказателство, че морето било спокойно; на стената работел часовник.
Личните вещи на капитана били на борда, а по леглото му имало играчки, сякаш някакво дете си е играло там. Товарът, състоящ се от хиляда и седемстотин варела алкохол, бил непокътнат, макар в трюма да имало около метър вода. Но документите на кораба с изключение на корабния дневник липсвали, също както и навигационните уреди.
Намерили висяща на стената (или под койката на капитана) една сабя с петна от кръв (или ръжда). В някои версии на Легендата се твърди, че имало петна от кръв (или вино) по дървените части и по ветрилата, докато в други въобще не се споменава за кръв, дори по сабята.
На борда имало запаси от храна и вода за шест месеца.
Последният запис в корабния дневник бил на 24 ноември; тогава корабът се намирал на 100 мили западно от Азорските острови. Когато единадесет дни по-къс-но го намерили, той плавал на 500 мили по на изток.
Екипажът на капитан Мурхаус откарал бригантината в Гибралтар, където след продължително и спорно разследване получил малка награда за спасяването. Съдът не могъл да установи какво се е случило с екипажа. Разправят се, преразказват се и се разкрасяват много версии за онова, което би могло да се е случило. Капитан Мурхаус и моряците му били обвинени, че са пирати, че са завзели кораба, за да получат обезщетение за спасяването му, и че са ликвидирали екипажа. Известно време се носели слухове, че в Ню Йорк Мурхаус наредил на някои от моряците си да плават на „Мери Селест“, че те превзели кораба, убили екипажа му, изхвърлили труповете през борда и след това дочакали Мурхаус с „Дей Грация“ да ги настигне.
Друга версия гласи, че екипажът бил намерен да пие от натоварения алкохол. Уйлям А. Ричърд, по онова време министър на финансите на САЩ, написал открито писмо, публикувано на първа страница в броя от 25 март 1873 г. на в. „Ню Йорк Таймс“:
3
Бил намерен по-точно на 30°20′ северна ширина и 17°15′ западна дължина, което е точно на 590 мили западно от Гибралтар. Б.а.
4
Съществува несъгласие по отношение на датата, но Чарлз Иди Фей, който черпи информацията си от оригинални доклади и е най-достоверният автор по случая с „Мери Селест“, дава тези дати. Б. а.