На борда на моторницата се намирали собственикът й… съпругата му, вероятно още един пътник и домашното им куче. От Бреговата охрана съобщиха… че на борда имало товар от пет тона газирана вода.
Самолетът, модел «Пайпър Команч», притежание на летателно бюро в Орландоу, излетял от летището на Уест Палм Бийч в 15 часа 45 мин. в понеделник за четиричасов полет с достатъчно гориво, за да остане във въздуха шест часа. Заедно с пилота в него се намирали… още двама жители на Атланта.“
„Майами Хералд“, 28 ноември 1970 г., с.28:
„БЕРМУДСКИЯТ ТРИЪГЪЛНИК ВРЪЩА МОТОРНИЦАТА
От Ричард Уолъс. «Джили Бийн» най-спокойно доплава в Майами с падането на нощта в петък. Тримата души на борда на тринадесетметровата яхта не знаели, че са причина за щастлив завършек на интензивното издирване по въздуха и морето, организирано от Бреговата охрана.
«Един от нашите хеликоптери ги видя да плават спокойно към Гавърнмънт Кът малко преди залез слънце», съобщи представител на Бреговата охрана в Майами.
Шест разузнавателни самолета… два катера и три по-малки съда претърсваха ивица от 30 000 квадратни мили в Атлантическия океан край Бахамските острови в комбинирано издирване на «Джили Бийн» и изчезналия малък самолет.
Никаква следа от самолета с трима души от Атланта на борда не е била намерена… до петък вечерта. Търсенето на самолета бе прекратено и няма да бъде подновено, освен ако Бреговата охрана получи нови данни за местонахождението му…
Тримата души на борда на «Джили Бийн» не са имали никакви неприятности и въобще не знаели, че ги търсят…
«Съобщението, че е изчезнала, бе направено от сина на собственика, заяви представител на Бреговата охрана. — Бил е повечко разтревожен.»
Смяташе се, че «Джили Бийн» и изчезналият самолет… са станали жертва на ползващата се с печална слава зона в Атлантическия океан, известна под името Бермудския триъгълник.“
Случаят с „Джили Бийн“ показва с каква готовност Бермудският триъгълник се обвинява за всяко произшествие в района. Новината, че моторницата се завърнала благополучно, не била разгласена така нашироко, както първото съобщение за „изчезването“ й. Инцидентът показва също, че търсещите могат да не открият търсения обект, макар и той да се намира в претърсвания район. Издирването на „Джили Бийн“ продължило поне три дни, но никой не видял моторницата,преди тя да доплава до пристанището.
Самолетът „Пайпър Команч“ не бил въобще намерен. Това е явно още един случай, в който търсенето се забавило поради настъпилия мрак. Според всички налични данни по време на изчезването атмосферните условия били добри. Самолетът излетял в 15 часа 45 мин. за полет от четири часа и за последен път го чули 31 минути по-късно. Макар специфични подробности да не се дават в докладите нито на Управлението на полетите, нито на Военнотранспортното командуване, вероятно не е съществувала загриженост за съдбата на самолета преди поне 17 часа 30 мин., докогато закъсняло съобщението за координатите му (при условие че пилотът бил регистрирал план на полета) и още по-вероятно — чак до 20 часа, когато закъснял да се приземи в Ямайка. Всички описания на инцидента са непълни, но изглежда, че търсенето започнало едва на следващата сутрин, а до това време океанът разполагал поне с дванадесет часа, за да скрие останките.
Времето от деня е важно и поради няколко други причини. Първо, според доклада за произшествието на Управлението на полетите пилотът имал удостоверение само за частен пилот, без категория за летене по уреди. Пилот, който се отдалечава от осветени зони през нощта, се нуждае от познания за летене по уреди, почти толкова, колкото и пилот, който лети при лоши атмосферни условия, тъй като положението е почти еднакво. И в двата случая той е лишен от всякакви външни видими белези и трябва да управлява самолета си и да го насочва в правилна посока, изключително като ползва уредите. Пилот, който не може да лети по уреди и попадне в каквито и да са условия освен в много добри, незабавно изпада в критично положение.
Вторият фактор, свързан с времето, е, че ако в самолета се появила повреда след 17 часа, пилотът е трябвало да кацне във водата в тъмнина, което би увеличило значително вероятността от катастрофа.
Април 1971
„Елизъбет“
Петдесет и осемметровият преустроен тан-кодесантен кораб „Елизъбет“ в началото на април 1971 г. отплавал от Форт Лодърдейл за Венецуела с товар от отпадъчна хартия. Собствениците на 2000-тонния кораб с база в Ню Джърси — „Ориноко Шипинг Къмпани“ — на пети април получили съобщение, че той минава покрай Бахамските острови. Друго съобщение след това не било получено. Не намерили никаква следа от кораба въпреки масовото търсене по целия му маршрут.