Според показанията му в началото той помислил, че е изригнал подводен вулкан. Върхът на гъбата имал диаметър над километър и половина и продължавал да нараства.
Първото съобщение за дим във форма на гъба дошло в 16 часа 04 мин. на 1 февруари… „Изглежда като експлозия във водата… Това беше най-голямото нещо, което съм виждал…“
(Един свидетел) каза, че… чул страхотен гръм, идващ някъде откъм Мексиканския залив, от югоизток.
„Разнесе се гръм, а после тътнежът продължи с около пет тътена — каза той — и нямаше нито секунда помежду им.“
„Галвистън Дейли Нюз“, 19 февруари 1972 г., с.1:
„Леководолази… извадиха едно тяло и го пренасят… На разследването в петък друг бивш моряк на разбития и потънал танкер разказа, че е виждал от комина на кораба да изригват искри и дим, докато той превозвал силно запалими химикали.“
„Галвистън Дейли Нюз“, 20 февруари 1972 г., с.1:
„Изваденото от потопения кораб «В.А.Фог» тяло е разпознато предварително като принадлежащо на капитана, съобщи лейтенант Тони Солано от службата на шерифа… Разпознаването вероятно е направено по зъболекарската картотека.“
Катастрофата станала толкова далече от Бермудския триъгълник, че повечето автори дори не я споменават. От двамата, които я описват, единият съобщава за нея без никаква мисъл за загадъчност, докато другият я представя, както я описах в началото. Разследвах втората версия, тъй като е най-вероятно тя да се повтаря в бъдещи статии за Бермудския триъгълник.
Макар очакваните резултати от разследването на Бреговата охрана и многото заведени дела все още да не са налице, няма съмнение, че гибелта на кораба се дължи на експлозия, причинена от летливия му товар. Въпреки че точната причина не се знае, подсказани са възможностите за няколко източника на запалване в кораба.
Остава въпросът, дали капитанът е бил намерен да седи в кабината си и все още да държи в ръката си чаша за кафе. Вестниците не дават подробности по обстоятелствата около откриването на телата. В броя от 15 февруари на „Галвистън Дейли Нюз“ пише „напълно облечено човешко тяло било намерено да плува в щурманската рубка на танкера“, а в броя от 20 февруари на „Хюстън Поуст“ пише, че тялото на капитана „било в щурманската рубка на кораба“. Като се комбинират двете съобщения, изглежда, че тялото на капитана е било намерено да плува в щурманската рубка.
За да бъда сигурен, че заключението ми е правилно, влязох във връзка с няколко души, свързани със случая, обясних им какво се твърди за капитана и ги попитах дали е вярно.
Лейтенант Солано, медицинският следовател на Галвистън, отговори, че той бил в дока, когато донесли трите тела. И трите били извадени от щурманската рубка, а по-късно по отпечатъците от пръстите се установило, че едното тяло е на капитана. Солано заяви, че твърдението за капитана е смешно.
Джоуел Къркпатрик, редактор за града на „Галвистън Дейли Нюз“ отговори:
„Още от самото начало аз писах тук за всичко, което се отнасяше до изчезването на кораба «В. А. Фог».
От първото съобщение за «закъснението» на кораба до началното съобщение за експлозия; разследването на Бреговата охрана; съдебните процеси; борбата на леководолазите да запазят надстройката на кораба като привлекателен обект за туристите — всичко.
През цялото това време никога не чух някой да казва, че когато бил намерен (капитанът), продължавал «да стиска чашата за кафе».
Тялото не бе намерено в кабината му, а в рулевата рубка (до щурманската рубка) да плава опряно в тавана. Леководолази от Бреговата охрана на САЩ го извадиха. Нямаше съобщение да е стискал нещо в ръката си. Мога само да за-ключа, че това за кафената чаша е чиста фантазия…
Фактите от продължаващата история на кораба «В. А. Фог» са достатъчно драматични и без «някой» да ги преобразява с фантазията си.“
На 16 януари 1974 г. бях повикан по телефона от лейтенант Артър Уайтинг от Отдела за преглед на произшествията при Бреговата охрана във Вашингтон. Макар окончателният доклад за разследването да на е още публикуван, Уайтинг провери положението по моя молба. Той научил, че капитанът бил намерен да плува опрян в тавана в един от ъглите на щурманската рубка, а ръцете и краката му висели надолу. Част от дървена маса за картите плавала близо до него, но не се споменавало нищо за кафена чаша. Намерили и две други тела, едното от които било разпознато.
На 4 март 1974 г. капитан трети ранг Ф. A. Райс, началник на Отдела за преглед на произшествията, ми писа, че капитан трети ранг У. Е. Уейли-младши, секретар на Следствената комисия по случая с кораба „В. А. Фог“, потвърдил истинността на този отчет за намиране на тялото, което по-късно било разпознато като принадлежащо на капитана.