Според Военноморските сили, които са провеждали експерименти в района (не докато са разследвали загадката на Бермудския триъгълник, както често се твърди, а като част от редовна програма в световен мащаб за осъвременяване на навигационните карти), в Бермудския триъгълник няма местни магнитни смущения.
Като контраст на местните магнитни смущения, които могат да причинят значителни изменения в земното магнитно поле, магнитната аномалия е твърде малка сила, причинена от някоя подводница или други феромагнитни предмети. Тя е твърде слаба, за да окаже влияние върху компаса на преминаващ наблизо кораб или самолет.
Магнитните бури се причиняват от потоци заредени частици от Слънцето, които интерферират със земното магнитно поле. Бурите, които възникват нередовно, са силни в продължение на няколко часа, време, през което компасът може да даде грешка от максимум един или два градуса. Грешка от такава величина няма да окаже значително влияние върху навигацията.
Въртящи се като луди компаси
Една от характеристиките на компаса — добре известна на навигаторите — е неговата нестабилност в завихрен въздух и бурни води.
Стрелката на компаса е монтирана върху малка ос, която му позволява, почти без да се трие, да се върти в търсене на магнитния полюс. Макар стрелката да е поместена в купа, съдържаща леко масло, което погасява нейните чувствителни движения, гравитацията ще я накара да се завърти, ако компасът не е напълно хоризонтален. Когато самолетът или корабът се накланя встрани, както в бурни условия, стрелката ще играе напред-назад. Колкото по-силно е завихрянето, толкова повече ще играе стрелката. Не е необходимо атмосферните условия да бъдат изключително бурни, за да се люлее стрелката толкова нашироко, че да не може да се използва компасът, а при много бурно време тя може да се завърта на 180 градуса.
Повечето време навигаторът води курс, като намира средното от крайните показания на компаса. Например ако стрелката редовно се люлее между 30° и 50°, съдът държи курс 40°. Именно този недостатък на компаса е причината да се използват електрически или задвижвани с въздух жирокомпаси. Макар и при тях да има някои проблеми, те остават сравнително стабилни в буря. Всеки пилот, чиито крила са се люлели, и всеки моряк, плавал по бурни вълни, знаят колко лесно започва да се върти стрелката на компаса. Необходимо е усилие, колкото да се завърти кубче лед в чаша.
Проект „Магнет“
Проектът „Магнет“ се пазел в тайна до 1963 г., когато един репортер от „UFO Инвестигейтър“ „разкрива“ съществуването му.66 Според репортера, който „открил“ един от самолетите на проекта върху „допълнителна писта“ в летището на Сан Франциско, „внимателно несъобщаваната, държаната в тайна програма“ била „знаменателно свързана“ с разследването от канадското правителство на случаите с НЛО. В проекта били използвани специално съоръжени самолети „Сюпърконстелейшън“ и неуниформени пилоти (за да се пази проектът в тайна?).
Статията се придружавала от снимки на опашката на самолета, върху която с огромни букви били написани думите „ПРОЕКТ МАГНЕТ“. Странен начин „да се държи в тайна“ проектът.
Според репортера, който „успял да влезе в спор“ с хората, „важен резултат“ от проекта по онова време бил, че открили „странни магнитни сили“, които действували над Карибско море, където макар „да нямало доказана връзка“, пет самолета на Военноморските сили изчезнали веднага след като съобщили за необяснима намеса в компасите им. Репортерът забелязал, че явно цивилният учен и пилот съзнавали, че техният проект е само прикритие за истинската цел, която била да се събира информация за НЛО. Той заподозрял, че Военноморските сили, които финансирали цялата операция, се опитвали да започнат своя собствена програма, за да открият как НЛО се задвижват и управляват, тъй като Военновъздушните сили не желаели да споделят това, което вече били научили. Репортерът завършвал, уверявайки читателите, че макар да бил успял да направи още няколко снимки в допълнение към фотографията на опашката на самолета, той нямало да отпечата нито една, която би могла да представлява някаква ценност за вражеските сили.
66
„Специален проект на САЩ, свързан с НЛО“, „UFO Инвестигейтър“, юни-септември 1963 г., с.1-2.