„Ню Йорк Таймс“, 16 януари 1955 г., V, с.8:
ТОКИО, 15 януари (Ройтер) — „Слаб радиосигнал, чут днес тук, съобщи на поразените от страх японски рибари,че загадъчното Море на дявола, станало гробница на девет кораба през последните пет години, най-после изтървало поредната си жертва.
Съобщението е получено от наблюдателния кораб на японската Брегова охрана «Шинио мару»67; който от вчера се търси, десет дни след като бе обявено, че е изчезнал с екипажа си от четиридесет души. Корабът изчезнал в същите идеални атмосферни условия, които преобладавали и при предишните произшествия.
Връзката с кораба била прекъсната, когато достигнал района на около 75 мили от източния бряг на Япония, където са загинали девет други кораба и 215 души. Само един от корабите — риболовен, който изчезнал трети по ред — оставил някакви следи от останки или тела.
Когато се узна, че сто четиридесет и четири тонният «Шинио мару» е изчезнал, страх обхвана всички близки риболовни села. Рибарите заговориха за някакъв «дявол», който дебнел край брега. Бреговата охрана е обявила този район за «специално опасна зона».
Днешният неочакван радиосигнал от хидрографския кораб съобщи на разтревожените търсачи, че само повреда в радиостанцията е била причина корабът да не установи връзка преди. Екипажът бил добре, а невредимият кораб се отправил под собствена пара към Урага, на 30 мили оттук, се казва в съобщението.“
Няколко части от Легендата за Морето на дявола ми се видяха интересни.
Първо, изглежда няма никаква загадка по отношение на „Кайо мару“, както подхвърлят няколко автори. Макар разбиването на кораб от подводен вулкан да е необичайно, то едва ли може да се смята за загадъчно.
Второ, едно сравнение на многобройните разкази за Морето на дявола показва, че те твърде много си приличат. Основната информация във всички тях, изглежда, идва от статиите на „Ню Йорк Таймс“ или от произведения, основаващи се върху тези статии. Явно никакво допълнително изследване не е правено.
Трето, единственият период от време, който се споменава, е от 1950 до 1954 г. Ако районът е бил толкова опасен, загадъчен и добре познат, защо нищо не е писано за него в продължение на 20 години?
Четвърто, в Легендата е променена хронологията при изчезването на „Кайо мару“. Според Легендата японското правителство се разтревожило, след като известен брой кораби изчезнали в Морето на дявола и изпратило „Кайо мару“, кораб с научно оборудване на борда, да изследва района. И тогава той бил потопен от вулкан! В същност „Кайо мару“ бил изпратен да изследва новия вулкан няколко години преди изчезването на другите кораби.
Пето, макар да се твърди, че девет кораба и много самолети са изчезнали, нищо специфично не се разправя за тях с изключение на „Кайо мару“.
С намерението да осъвременя информацията отпреди 20 години, изпратих голям брой писма до Япония и близките до нея острови и получих няколко отговора.
Посолство на Съединените американски щати, Токио, Япония, 31 октомври 1973 г.:
„Ние не сме чували нищо за Морето на дявола. Японската правителствена служба за морска сигурност (Бреговата охрана) ни уведоми, че те нямат данни за такова място и че върху техните карти на островите Иводжима и Маркъс (Минамитори) не е отбелязана опасна зона…“
Подобни отговори получих от Гуам, остров Уейк, Бонинските острови, от генералния консул на Япония в Лос Анджелос, от главнокомандуващия тихоокеанската флота на САЩ и „Хонолулу Стар-Булитин“ — те не знаят нищо и не са могли да намерят никаква информация за Морето на дявола, за някаква опасна зона в близост до Япония или за изчезнали кораби и самолети в този район.
Мистър Шигеру Кимура, редактор в научния отдел на „Асахи шимбун“ (вестникът с най-голям тираж в Япония), 30 октомври 1973 г.:
„Уведомявам ви, че в близост до Иводжима няма район,
наречен Морето на дявола. Но през септември 1952 г. там е станало силно изригване на подводен вулкан, наречен Миоджиншо… Един хидрографски кораб, «Дайго Кайо мару», който бе изпратен от японското правителство в морето, е потънал от изригването и 31 души на борда загубили живота си. И досега Миоджиншо се активизира периодично. Неотдавна… друг подводен вулкан изригна близо до Миоджиншо… Той все още е активен.
Общо казано, районът в съседство с тези вулкани се смята за опасен, но след трагедията с «Дайго Кайо мару», няма друг потънал кораб в близост до вулканите. Така че ние не смятаме този район за Море на дявола.“
На 18 ноември 1973 г. мистър Кимура ми писа отново: „Прегледах всички статии на «Асахи шимбун» за инциденти с кораби от 1954 до 1955 г., но не успях да намеря нито една статия, в която да е използвано името Море на дявола. Поради това смятам, че статията в «Ню Йорк Таймс» за Морето на дявола е написана въз основа на някакво недоразумение. През 1954–1955 г. Япония не беше богата страна, така че много риболовни кораби нямаха радиопредаватели или притежаваха съвсем примитивни устройства. Когато такъв кораб се повреди или потъне, той сякаш изчезва внезапно. Такива изчезвания на кораби са ставали във всички морски райони около Япония. В действителност не можем да посочим нито един определен район, който да е бил по-опасен или от който рибарите да са се страхували специално…