Имало един кораб, наречен «№ 2 Тосуи мару» (за който се съобщава в статията на «Ню Йорк Тайме» от 30 септември 1952 г.), който изчезнал веднага след катастрофата с «Кайо мару». Но корабът просто получил повреда в двигателя и бил намерен и спасен на 30 септември… И в този случай корабът не притежавал радиопредавател, така че екипажът не можал да изпрати SOS.“
Ясучика Оно, офицер за свръзка при Службата за морска сигурност, Токио, 10 януари 1974 г.:
„Що се отнася до изрезката от вестник (статията в «Ню Йорк Таймс» от 1955 г.), приложена в писмото ви, опасявам се, че в нея има няколко недоразумения и обърквания. Най-напред в статията се твърди, че девет кораба са изчезнали загадъчно в продължение на пет години в района на рифа Миод-жиншо. Но от нашата документация личи, че «Кайо мару № 5» е единственият хидрографски кораб, загинал в този район. По отношение на вашия въпрос — «смята ли се… районът все още за опасен?» — можем да кажем, че от обявяването на «опасната зона», направено през 1953 г. в нашето «Предупреждение до моряците», районът си остава опасен и до днес. Моряците са предупредени да не се доближават на повече от 10 мили до рифа Миоджиншо поради възможността от подводна вулканична дейност.“
С чувството, че Легендата за Морето на дявола все пак се основава на някакъв факт, продължих търсенето и на края намерих някой, който бе чувал името Море на дявола.
Неподписано писмо от „Майничи Дейли Нюз“ (Токио), 26 декември 1973 г.:
„Морето на дявола… е псевдоним на района, отдалечен на около 70 мили от източния бряг на Япония, (наречен така) от рибарите. Броят на изчезналите или потънали кораби в други райони, като например Вътрешното море (Сето Найкай)… е много по-голям, отколкото в Морето на дявола. По-специално Морето на дявола не е единственият опасен за кораби район край Япония.
Работещите в отдела «Охрана и спасяване» на Службата за морска сигурност в Токио и Йокохама заявиха също така, че те не наричат района Море на дявола, нито го определят като «специално опасна зона».
Районът не представлява някаква специална опасност в сравнение с други райони. През лятото той е безопасен с изключение на ураганите, а през зимата там понякога има големи вълни.“
Макар Ройтер, информационната агенция, която доставила статията на „Ню Йорк Таймс“, да няма данни за източника на информацията, от „Майничи Дейли Нюз“ изпратиха следната статия от друг вестник, която наистина дава специфични факти за деветте загинали кораба. Изглежда, че основа за цялата история на Морето на дявола може да са били няколко статии, появили се в японските вестници през януари 1955 г.
„Йомиури шимбун“, 14 януари 1955 г.68 МОРЕТО НА ДЯВОЛА, КЪДЕТО ЗАГИНА „ШИХИО МАРУ“
ДЕВЕТ КОРАБА, ЗАГИНАЛИ ЗА ПЕТ ГОДИНИ ПРИЧИНИТЕ ОСТАВАТ НЕИЗВЕСТНИ
„От 4 януари 1955 г., когато била прекъсната връзката по радиото с риболовния кораб «Шихио мару», търсенето продължава. Повече от десет дни съдбата на четиринадесет души от екипажа остава неизвестна. Приблизителното местоположение на изчезването е на около 30 мили югоизточно от остров Микурадзаки. През последните пет години около девет риболовни кораба са изчезнали и този район започнал да се нарича Морето на дявола.69
Предполага се, че тези риболовни кораби са изчезнали поради силния вятър, големи вълни или повреди в двигателите…
През септември 1952 г. изчезва хидрографският кораб «Кайо мару». Оттогава районът се смята за опасен. Тъй като никакви тела не били намерени и били видени само малко останки, предполага се, че липсващите кораби са били потопени в дълбоки води от силно вълнение. Тъй като сезонът на мусоните не бил настъпил, причините за изчезването на корабите са напълно неизвестни, но се носи слухът, че то може да се дължи на някаква неизвестна сила, свързана с «Атомната ера». Гибелта на «Шихио мару» бе напълно неочаквана, тъй като той беше достатъчно добре съоръжен, за да оцелее при всякакви непредвидени затруднения.70
70
На следващия ден «Шихио мару» влязъл в пристанището на Урага. Екипажът не успял да осъществи връзка поради повреда в радиопредавателя и моряците с изненада научили, че били предмет на такова внимание. Б.а.