По-надолу даваме списък на корабите, изчезнали в района през последните пет години:
1. 4 април 1949 г., «№ 1 Гуро Сио мару», 145 тона, 23 души екипаж, изчезнал близо до островите Огасавара Гунто (Бонинските острови).
2. 21 април 1949 г. «№ 2 Гуро Сио мару», 24 души екипаж, изчезнал, след като отплавал от пристанището на Мияке.
3. Юни 1952 г. «Чио Хуку мару», 66 тона, 29 души екипаж, изчезнал на 120 мили източно от остров Микурадзаки, след като изпратил сигнал за бедствие SOS.
4. 24 септември 1952 г. «Кайо мару», изчезнал близо до остров Микурадзаки. Намерени били останки.71
5. 6 януари 1953 г. «Шин Шей мару», 62 тона, 17 души екипаж, изчезнал близо до остров Сумисуджимо.
6. Февруари 1953 г. «Гуро Шио мару», хидрографски кораб, 145 тона, 18 души екипаж, изчезнал на изток от остров Нишино.
7. 25 септември 1953 г. «Фу Я мару», 189 тона, 26 души екипаж, изчезнал близо до остров Миякедзаки.
8. 10 октомври 1953 г. «Шей Шио мару», 190 тона, 25 души екипаж, изчезнал на 20 мили източно от остров Микурадзаки.
9. Декември 1953 г. «Ко Дзи мару», 150 тона, 22 души екипаж, изчезнал източно от Иводжима.“
Няколко заключения могат да се извлекат от информацията, изпратена от Япония:
За два от деветте кораба има някакви данни. „Кайо мару“ бил потопен от изригването на вулкан или приливна вълна, а „Шио Хуку мару“ потънал, след като изпратил сигнал за бедствие SOS.
Другите седем кораба изчезнали в продължение на четири и половина години между април 1949 г. и октомври 1953 г. Те не са изчезнали в малък, ограничен район, а в морска площ от 750 мили между остров Мия-кедзаки и остров Иводжима.
Изчезналите съдове не били „големи товарни кораби с добри двигатели и радиостанции“, както се твърди в Легендата, а малки риболовни кораби от 62 до 190 тона. Според мистър Кимура от „Асахи шимбун“ съмнително е дали всички са имали радиопредаватели. Атмосферните условия не били идеални, както се твърди в Легендата, а точно обратното — авторите на японските статии смятат, че вятърът и вълнението са отговорни за гибелта на корабите.
Авторите на Легендата не знаят нито размерите на „Морето на дявола“, нито къде се намира. Някои пишат, че то е на 70 мили от източния бряг на Япония (коя част на брега?). Други го разполагат в близост до рифа Миоджин, който е на около 300 мили от брега. А други пък смятат, че се намира близо до Иводжима и Бонинските острови или на около 750 мили от японския бряг. Макар „Йомури шимбун“ да включва в списъка си кораби, изчезнали и в трите района, изглежда, че зоната, известна — поне през петдесетте години — като Морето на дявола, е между Япония и остров Миякедзаки. Четири от деветте кораба, за които се предполага, че са изчезнали в Морето на дявола, са били на няколкостотин мили от Миякедзаки.
Службата за морска сигурност издавала периодично „Предупреждения за моряците“, в които ги съветвала да не се приближават на повече от 10 мили до рифа Миоджин. Службата отказва въобще да е отправяла предупреждение за Морето на дявола.
Изчезването на няколко риболовни корабчета не впечатлява хората, познаващи океана. Бялата книга на Службата за морска сигурност, публикувана в 1973 г. (изпратена ми от „Майничи Дейли Нюз“), показва, че край Япония през 1972 г. са изчезнали 471 риболовни корабчета, през 1970 г. — 435, а през 1968 г. — 521. Японците обаче не обвиняват за това магнитните аномалии, НЛО и някакви загадъчни сили, а съзнават, че загубите се дължат на нормалните опасности, срещани в океана.
Макар в част от Легендата да се твърди, че самолети редовно изчезват между Гуам и Япония, никаква специфична информация не е била представена в подкрепа на това твърдение.
Изглежда, че Морето на дявола, което в САЩ е познато като двойник на Бермудския триъгълник, е почти напълно неизвестно в Япония. Цялата история се основава само върху гибелта на няколко риболовни корабчета преди двадесет години в ивица от 750 мили в океана за период от пет години. Но разказът е повтарян толкова пъти, че е започнал да се приема като факт.
Никой досега не си е направил труда да попита японците за тяхното Море на дявола. Трудно беше да се открие поне някой, който да си спомня да е чувал за него.
„Подлите водовъртежи“
Въоръжени с познанията за съществуванието на Бермудския триъгълник и Морето на дявола, специалистите започнаха специално изследване, за да установят дали няма и други аномални райони, в които броят на изчезващите кораби да е непропорционален спрямо останалите райони. Въпреки скептичния си подход към проблема, те установиха, че съществуват три други такива района в Северното полукълбо; райони, в които броят на изчезванията надвишава значително всичко, което може да се обясни с обичайните опасности, като например атмосферните условия и повреди в съоръженията. Тези райони се намират близо до Средиземно море, до Афганистан и североизточно от Хавай в Тихия океан.
71
Това е грешка, тъй като корабът е изчезнал на 150 мили южно от Микурадзаки. В това съобщение също не се споменава, че той бил потопен от вулкан. Б.а.