Произведенията, които разказват за „подлите-водовъртежи“, показват, че и изследователите най-напред „заподозрели“ къде са тези район, а всякакъв „инцидент“, случил се някога в района, е доказателство за неговата „аномалност“. Според Дружеството за разследване на необяснимото съществуват „голям брой доказателства“ за някои от районите, „доста доказателства“ за други и „почти нищо“ за няколко от тях. Тъй като предполагаемото разположение на водовъртежите „изглежда толкова симетрично“, приема се, че съществуват и други места. Всичките приети или „доказани“ места след това се съединяват, за да се образуват ъглите на равностранни триъгълници, и създателите изразяват възхищението си от „подредеността на природата“.
Специалистите, които работят с компютри, използват акронима GIGO (смет навътре — смет навън), който означава, че ако на компютъра се подаде лоша информация, получените резултати ще бъдат също толкова или дори по-ненадеждни. Няма възможен начин, по който неясни, неточни входни данни да доведат до точни, прецизни отговори. Как е възможно, като се нанасят приблизителните местоположения на известен брой съдове, изчезнали в неизвестни местоположения, да се изчислят зони с ромбовидна форма, всичките наклонени под един и същи ъгъл и равномерно разположени по земното кълбо? Как например могат да се определят координатите на „Аталанта“? Та той може да е потънал навсякъде по маршрута от 3000 мили до Англия. Дали е прието, че е загинал в Бермудския триъгълник?
Дали „Конемара IV“ и „Рубикон“ са включени като част от данните, за да се докаже, че Бермудският триъгълник е „Подъл водовъртеж“? Според изследванията корабите, за които преди се смятало, че са жертва на някаква неизвестна загадка, били намерени след преминаването на урагани. Нима гибелта на Ал Снидър в петметровия шперплатов скиф, докато духал вятър със скорост 50 мили в час, е част от доказателствата?
Няколко други метода да се обясни по математически или геометричен път изчезването на корабите се разработват сега, но резултатите могат да бъдат само погрешни, ако се основават върху същите фалшиви данни, които се използват, за да се „докажат“ „аномалните свойства“ на Бермудския триъгълник, Морето на дявола и другите „Подли водовъртежи“.
Епилог
Много теории са предлагани, за да се разреши загадката на Бермудския триъгълник. Изкривяване на времето, обратни гравитационни полета, дори магьосничество, се предлагат като възможни причини за изчезванията. Атмосферни аномалии, магнитни и гравитационни аномалии. Странни сили, които карат радиостанциите да замлъкват, блокират радарните устройства и въздействуват върху компасите.
Земетресения в морето. Водни циклони. Приливни вълни. Необичайно състояние на морето. Смъртоносни лъчи от Атлантида. Черни дупки в космоса. Подводни сигнализиращи устройства, които да ориентират нашественици от други планети. НЛО, които събират жители на земята и техни превозни средства, за да ги изследват в други галактики или за да ги спасят от неизбежна гибел.
Районът е описван като „подъл водовъртеж“ или аномалия, място, в което събитията и предметите нямат нормалното си поведение. Говори се, че в Триъгълника витае мрачната мантия на смъртта или зъл дух.
Някои теоретици са правили опити да намерят връзка между всички загинали кораби и самолети или пътниците им. Може би анализът на товарите или огромно генеалогично изследване на всички жертви с помощта на компютри би дало някаква следа.
Дали всички инциденти са станали по едно и също време през денонощието или по време на затъмнение или на слънчеви изригвания? Няма ли някаква връзка между изчезванията и земетресенията? Възможно ли е причината да е астрологична — специално подреждане на планетите?
Нито една от теориите, предложени досега, не е успяла да обясни задоволително всички или дори само повечето от произшествията. За да се разреши веднъж завинаги загадката, някои предлагат районът да се затвори за извество време и правителството да изпрати в него съдове с дистанционно управление и съответните измервателни уреди, които ще открият необичайните явления. Предлагало се е също да се извикат ясновидци, за да споделят впечатленията си от силите, които действуват там.
Такива мерки не са необходими.
Моето изследване, което започна като опит да се намери колкото е възможно повече информация за Бермудския триъгълник, доведе до неочакван резултат. След като изследвах всички данни, стигнах до следното заключение: не съществува теория, която да обяснява загадката. Не е по-логично да се правят опити да се открие обща причина за всички изчезвания в Триъгълника, отколкото например да намерим една само причина за всички автомобилни катастрофи в щата Аризона. Като се изостави търсенето на всеобхватна теория и се разследва всеки инцидент поотделно, възелът започва да се разплита.