— Ти ли си Хасан, слугата на покойния мистър Уилърд?
— Аз служих на моя господар сър Джон, а сега служа на сина му. — Той пристъпи напред и снижи гласа си. — Казват, че сте мъдър и умеете да се справяте със зли духове. Придумайте младия господар да напусне това място. Зло витае във въздуха тук.
Без да дочака отговор, той рязко махна с ръка и излезе.
— Зло витае във въздуха тук — промърмори Поаро. — Да, аз го чувствувам.
Вечерята не бе много весела. Доктор Тосуил надълго и широко говори за египетските антики. Тъкмо се готвехме да се оттеглим да спим, когато сър Гай хвана ръката на Поаро и посочи над главите ни. Между палатките се движеше призрачна сянка. Това не беше човек. Ясно различих фигурата с кучешка глава, изобразена по стените на гробницата.
Кръвта застина в жилите ми.
— Mon Dieu! — прошепна Поаро, като бързо се кръстеше. — Анибус, богът с глава на чакал богът на отлитащите души.
— Някой си прави лоши шеги с нас! — извика мистър Тосуил, скачайки възмутен от мястото си.
— Влезе във вашата палатка, Харпър — промърмори сър Гай, силно пребледнял.
— Не — поклати глава Поаро, — в палатката на доктор Еймз.
Докторът го погледна с недоверие, после повтори думите на Тосуил:
— Някой си прави лоши шеги с нас. Елате да го хванем.
Той се спусна енергично да преследва загадъчното привидение. Последвах го, но колкото и да търсихме, не можахме да открием следи от каквото и да е живо същество, което да е минало оттам. Върнахме се объркани и заварихме Поаро как взима мерки, малко своеобразни наистина, да подсигури собствената си безопасност. Усилено покриваше пясъка около палатката ни с различни чертежи и букви. На много места различих звезди и петоъгълници. Както обикновено в такива случаи той изнасяше импровизирана лекция, този път за магьосничеството, бялата и червата магия, като вмъкваше зебележки за Ка2 и Книгата на мъртвите3.
Това събуди най-искрено презрение у доктор Тосуил, който ме дръпна настрана, буквално ръмжащ от ярост.
— Дивотии, сър! — възкликна той сърдито. — Това са направо дивотии. Този човек е мошеник. Той не прави разлика между средновековните суеверия и вярванията на древния Египет. Никога не съм виждал такава бъркотия от невежество и наивност.
Успокоих възбудения експерт и влезнах в палатката при Поаро. Моят малък приятел сияеше доволен.
— Сега можем спокойно да спим — заяви той щастливо. — Ще дремна малко. Ужасно ме боли глава. Какво не бих дал за един хубав билков чай!
И като че в отговор на неговите думи платнището се вдигна и на входа се появи Хасан с димяща чаша в ръце, която поднесе на Поаро. Оказа се, че това бе наистина лайков чай, питие, което той обичаше извънредно много. След като Поаро благодари на Хасан, а аз отказах да взема другата чаша, отново останахме сами. Съблякох се и постоях малко край входа на палатката, загледан в пустинята.
— Чудесно място — казах на глас, — и работата е чудесна. Усещам обаянието й. Този живот в пустинята, това проникване в сърцето на изчезнала цивилизация. Сигурно и вие, Поаро, усещате очарованието?
Не получих отговор и се обърнах малко раздразнен. Негодуванието ми бързо премина в тревога. Поаро лежеше изпънат на кушетката с ужасно сгърчено лице. До него стоеше празната чаша. Спуснах се към него, след това изскочих навън и се затичах към палатката на доктор Еймз.
— Доктор Еймз — закрещях. — Елате веднага!
— Какво се е случило? — попита докторът, появявайки се по пижама.
— Приятелят ми. Зле му е. Умира. Чаят от лайка. Не разрешавайте на Хасан да напусне лагера.
Докторът като светкавица се спусна към нашата палатка. Поаро лежеше така, както го бях оставил.
— Поразително — извика Епмз. — Прилича на апоплектичен удар или… казахте, че нещо е изпил, така ли? — Той взе празната чаша.
— Само че не го изпих! — стигна до нас един ведър глас.
Обърнахме се смаяни. Поаро седеше изправен в леглото. Той се усмихваше.
— Не — продължи той меко. — Не го изпих. Докато моят добър приятел Хейстингз разговаряше с нощта, използвах случая да излея чая не в гърлото си, а в едно малко шише. Сега то ще бъде изпратено за анализ. Не — спря той внезапното движение на доктора, — вие сте разумен човек и разбирате, че насилието няма да ви помогне. Докато Хейстингз бе вън, за да ви повика, имах време да прибера шишето на безопасно място. Хайде, Хейстингз, бързо, дръжте го!
Погрешно бях разбрал тревогата на Поаро. В желанието си да предпазя приятеля ми, се хвърлих пред него. Но бързото движение на доктора е било с друга цел. Ръката му се приближи до устата и дъх на горчиви бадеми изпълни въздуха, той политна напред и падна.
2
Душата на умрелия, която според древните египтяни се отделя от тялото след смъртта. — Б. пр.
3
Химни и молитви, които според древноегипетската религия трябва да се знаят, за да може душата благополучно да стигне до Царството на мъртвите. — Б. пр.