Той замълча и после добави със съвършено друг тон:
— Но това, от което ме е страх, Хейстингс…
— Да?
— Това, от което ме е страх, е, че той е много умен човек И аз не съм спокоен. Не, съвсем не съм спокоен.
— Поаро — казах аз, — вие ме карате да се плаша.
— Аз сам се плаша. Слушайте, приятелю, тоя вестник, тоя „Сейнт Лу седмичен преглед“! Той беше разгърнат и сгънат… къде мислите, че беше сгънат? На едно малко съобщение, което гласеше: „Сред гостите, отседнали в хотел «Маджестик», са господин Еркюл Поаро и капитан Хейстингс.“ Да предположим… само да предположим, че някой е прочел това съобщение. Те знаят името ми, всеки знае името ми…
— Госпожица Бъкли не го знаеше — подсмихнах се аз.
— Тя е развейпрах, та не влиза в сметката. Някой сериозен човек, някой престъпник сигурно ще го знае. И ще се уплаши! Ще се чуди! Ще се пита за разни неща. Три пъти е правил покушение срещу живота на мадмоазел и ето че тука се появява Еркюл Поаро. „Дали това е съвпадение?“ — ще се пита той. И ще го е страх, че ложе да не е съвпадение. Какво ще прави тогава?
— Ще се спотайва и ще си замита следите — предположих аз.
— Да… да… или пък… ако не му липсва истинска дързост, ще нанесе удара бързо, без да губи време. Преди да съм имал време да проуча въпроса — прас! — мадмоазел е мъртва. Ето какво би направил един дързък човек.
— Но защо мислите, че някой друг освен госпожица Бъкли е чел това съобщение?
— Съобщението не го е чела госпожица Бъкли. Когато й казах името си, то не значеше нищо за нея. Дори не й беше познато. Изражението й не се промени. Освен това тя ни каза, че е отворила вестника, за да види приливите и нищо друго. Работата е там, че на тая страница нямаше никаква таблица на приливите.
— Вие смятате, че някой друг от къщата…
— Някой от къщата или някой, който може да влиза в нея. А последното е много лесно: стъклената врата стои отворена. Без съмнение приятелите на госпожица Бъкли влизат и излизат, когато пожелаят.
— Имаш ли нещо пред вид? Някакви съмнения?
Поаро разпери ръце.
— Нищо. Какъвто и да е поводът, той е, както вече предсказах, съвсем неясен. В това се крие сигурността на потенциалния убиец, поради това е могъл да действува толкова смело тая сутрин. На пръв поглед никой като че ли няма причина да желае смъртта на малката Ник. Имотът? Крайната къща? Тя остава на братовчеда, но дали той има особено голямо желание да получи тежко ипотекирана и много разнебитена къща? Доколкото го засяга него, това не е даже и бащиният му дом. Помнете, че той не е Бъкли. Трябва да го видим тоя господин Чарлз Вайз, разбира се, но тая мисъл ми се вижда фантастична. После не бива да забравяме мадам, интимната приятелка със странните очи и вид на загубена мадона…
— И вие ли си помислихте същото? — запитах аз с изненада.
— Доколкото я засяга нея тая работа? Тя ви казва, че приятелката й е лъжкиня. C’est gentille, ca29! Защо ви го казва? Дали се страхува от нещо, което Ник може да каже? Дали това нещо е свързано с колата? Или е използувала това само като пример, а всъщност се бои от нещо друго? Дали някой е повредил колата и кой? И дали тя знае за това? После русият хубавец господин Лазаръс. Какво общо има той с тая работа? С великолепната му кола и многото пари. Дали е заинтересован по един или друг начин? Капитан Чаленджър…
— Той не е замесен — побързах да го прекъсна аз. — В това съм сигурен. Той е истински джентълмен.
— Без съмнение той е минал според вас през добра школа. За щастие, като чужденец, аз не се влияя от тия предразсъдъци и мога да разследвам случая, без те да ме ограничават. Но ще призная, че ми се вижда трудно да свържа капитан Чаленджър с тоя случай. Всъщност не виждам как би могъл да бъде свързан с него.
— Разбира се, че не може! — горещо се застъпих аз.
Поаро ме погледна замислено.
— Вие ми действувате по един особен начин, Хейстингс. Вие имате толкова силен „нюх“ в погрешна насока, че кажи-речи изпитвам изкушение да се поведа по него! Вие сте от тоя действително възхитителен тип хора, честни, доверчиви, почтени, които неизменно се хващат на въдицата на всеки подлец. Вие сте от тоя тип хора, които влагат парите си в съмнителни нефтени полета и несъществуващи златни мини. Стотици като вас помагат на мошеника да изкара насъщния си хляб. Е добре, аз ще го проуча тоя капитан Чаленджър. Вие събудихте съмненията ми.