— Ще го откриете — казах утешително аз.
— Стига да не го открия твърде късно — мрачно заключи Поаро.
5
ГОСПОДИН И ГОСПОЖА КРОФТ
Тая вечер в хотела имаше танци. Ник Бъкли вечеряше с приятелите си и весело ни махна с ръка за поздрав.
Беше облечена със свободна рокля от ален шифон, която се влачеше по пода. От тая рокля се издигаха бялата и шия, раменете и малката и дръзка тъмнокоса главичка.
— Прелестно дяволче — забелязах аз.
— Пълна противоположност на приятелката й, а?
Фредерика Райс беше облечена в бяло. Тя танцуваше с отпусната морна грация, която безкрайно много се различаваше от живостта на Ник.
— Много е красива — обади се неочаквано Поаро.
— Кой? Нашата Ник?
— Не, другата. Дали е лоша? Или е добра? Или е просто нещастна? Човек не може да реши. Тя е загадка. Може да не представлява изобщо нищо. Но казвам ви, приятелю, тя е allumeuse33.
— Какво искате да кажете? — попитах го с любопитство.
Поаро с усмивка поклати глава.
— Рано или късно ще го почувствувате. Помнете ми думата.
Изведнъж, за моя изненада, той стана. Ник танцуваше с Джордж Чаленджър. Фредерика и Лазаръс току-що бяха спрели да танцуват и бяха седнали на масата си. После Лазаръс стана и излезе. Госпожа Райс остана сама. Поаро се запъти направо към нейната маса. Аз го последвах.
Той не си послужи със заобикалки и заговори направо по въпроса.
— Ще ми позволите ли? — Той сложи ръка върху облегалката на един стол и се отпусна на него. — Много бих искал да поговоря с вас, докато приятелката ви танцува.
— Да? — гласът й прозвуча хладно, равнодушно.
— Мадам, не зная дали вашата приятелка ви е казала, но и да не е, ще ви го кажа аз. Днес е било направено покушение върху живота й.
Големите й сини очи се разшириха от ужас и изненада. Зениците, големите черни зеници се разшириха също.
— Какво искате да кажете?
— Срещу мадмоазел Бъкли е бил даден изстрел от градината на тоя хотел.
Изведнъж тя се усмихна — това беше лека съжалителна и недоверчива усмивка.
— Ник ли ви го каза?
— Не, мадам, случайно видях това със собствените си очи. Ето куршума.
Поаро й го подаде и тя се поотдръпна.
— Но тогава… но тогава…
— То не е плод на въображението на мадмоазел, нали разбирате? Това мога да ви гарантирам. А има и друго. През последните два-три дни са станали няколко много странни произшествия. Трябва да сте чули… не, може и да не сте. Вие сте тука едва от вчера, нали?
— Да… от вчера.
— Преди това сте гостували у приятели, както чух. В Тависток?
— Да.
— Интересно, мадам, как се казват приятелите, на които сте гостували?
Госпожа Райс повдигна вежди.
— Има ли някакво основание, поради което да е необходимо да ви го кажа? — попита тя студено.
Поаро веднага разигра наивно учудване.
— Хиляди извинения, мадам! Показах се извънредно malfidroit34. Но понеже и сам аз имам приятели в Тависток, въобразих си, че може да сте ги видели там… Бюканън, това е името на моите приятели.
Госпожа Райс поклати глава.
— Не си ги спомням. Не вярвам да съм се запознавала с тях. — Сега гласът й прозвуча съвсем дружелюбно — Хайде да не говорим за разни отегчителни хора. Кажете ми още нещо за Ник. Кой е стрелял в нея? Защо?
— Не зная кой… поне засега — отговори Поаро. — Но ще узная. О, да, ще узная! Аз съм, знаете ли, детектив. Казвам се Еркюл Поаро.
— Много прочуто име.
— Мадам е твърде любезна.
Тя каза бавно:
— Какво искате да направя аз?
Струва ми се, че с това изненада двама ни. Не бяхме очаквали точно това.
— Ще ви помоля, мадам, да бдите над приятелката си.
— Добре.
— Това е всичко.
Той стана, бързо се поклони и ние се върнахме на нашата маса.
— Поаро — заговорих аз, — не си ли разкривате картите прекалено много?
— Mon ami, какво друго мога да правя? Може да не е хитро скроено, но цели безопасност. Не мога да поемам рискове. Но поне едно нещо стана съвсем ясно.
— И какво е то?
— Госпожа Райс не е била в Тависток. Къде ли е била? А, аз ще го узная. Никой не може да укрие някакви сведения от Еркюл Поаро! Вижте… хубавият Лазаръс се е върнал. Тя му разправя. Той поглежда към нас. Той е умен, тоя мъж. Забележете формата на главата му. Ах, как бих искал да зная…