— Знаете ли какво странно желание съм имала винаги? Аз обичам Крайната къща. Винаги ми се е искало да поставя тука някоя пиеса. В Крайната къща лъха… лъха на драма. Представяла съм си какви ли не пиеси, поставени в нея. И ето сега в нея като че ли се разиграва драма. Само че не е поставена от мене… аз участвувам в нея! Аз съм действуващо лице! Може да съм тая, която… умира в първото действие.
Гласът й секна.
— Хайде, хайде, мадмоазел. — В гласа на Поаро прозвуча преднамерено оживление и бодрост. — Така не може! Това е вече истерия.
Тя се обърна и го изгледа изпитателно.
— Фреди ли ви е казала, че съм истерична! — попита тя. — Тя твърди, че понякога съм. Но не бива винаги да вярвате това, което казва Фреди. Има моменти, когато тя… когато тя не е съвсем на себе си.
Настъпи мълчание и изведнъж Поаро зададе съвсем страничен въпрос.
— Кажете ми, мадмоазел — попита той, — получавали ли сте някога предложение за Крайната къща?
— Да я продам ли, искате да кажете?
— Точно това исках да кажа.
— Не.
— Бихте ли помислили да я продадете, ако ви дадат добра цена?
Ник се замисли за миг.
— Не, мисля, че не. Искам да кажа, че не бих се съгласила, освен ако това е толкова безкрайно изгодно предложение, че ще е направо глупаво да не я продам.
— Precisement40.
— Знаете ли, не искам да я продам, защото я обичам.
— Точно така. Разбирам ви.
Ник бавно се запъти към вратата.
— Между другото, довечера ще има фойерверки. Ще дойдете ли? Вечерята е в осем часа. Фойерверкът започва в девет и половина. Ще можете чудесно да го видите от градината, където се открива гледка към пристанището.
— Ще бъда очарован.
— Разбира се, двамата заедно — каза Ник.
— Много ви благодаря — отговорих аз.
— Нищо по-хубаво за повдигане на духа — забеляза Ник. И като се позасмя, излезе.
— Pauvre enfant41 — каза Поаро.
Той посегна към шапката си и внимателно махна някаква почти незабележима прашинка от повърхността й.
— Излизаме ли? — попитах аз.
— Mais oui, имаме работа при адвокат, mon ami.
— Разбира се, сещам се.
— Човек с вашия блестящ ум не би могъл да не се сети, Хейстингс.
Кантората на г-да Вайз, Треваниън & Уинърд се намираше на главната улица на градчето. Ние се качихме по стълбите на първия етаж и влязохме в стая, където трима писари пишеха със зает вид. Поаро пожела да се види с господин Чарлз Вайз.
Единият писар промърмори няколко думи по телефона, получи очевидно положителен отговор, съобщи ни, че господин Вайз щял да ни приеме веднага, поведе ни през коридора, почука на една врата и ни даде път да минем.
Иззад голямо писалище, отрупано с книжа, насреща ни се вдигна господин Вайз.
Това беше висок млад мъж, доста бледен, с безстрастно лице. Косата му беше оредяла на слепите очи и той носеше очила. Беше рус и безличен.
Поаро беше дошъл подготвен за срещата. За щастие имаше у себе си някакъв договор, още неподписан, и по някои въпроси, свързани с тоя договор, поиска съвета на господин Вайз.
Господин Вайз говореше ясно и точно и скоро успя да успокои привидните съмнения на Поаро и да разясни някои заплетени места в изложението.
— Много съм ви задължен — промърмори Поаро. — За чужденец като мене, нали разбирате, тия юридически въпроси и изрази са извънредно трудни.
И тогава господин Вайз попита кой е изпратил Поаро при него.
— Госпожица Бъкли — без да се забави, отговори Поаро. — Тя е ваша братовчедка, нали? Очарователна млада дама. Случайно споменах, че имам известни затруднения и тя ми каза да се обърна към вас. Опитах се да ви видя в събота към дванадесет и половина, но ви нямаше.
— Да, спомням си. Аз излязох рано в събота.
— На мадмоазел братовчедка ви трябва да е скучно в тая голяма къща. Доколкото разбрах, тя живее там сама.
— Точно така.
— Кажете ми, господин Вайз, ако смея да ви попитам, има ли някаква вероятност този имот да бъде продаден?
— Според мене, съвършено никаква.
— Разбирате ли, аз не питам ей така! Имам причина! Сам аз търся точно такъв имот. Климатът на Сейнт Лу ме очарова. Вярно е, че къщата изглежда запустяла, понеже, както схващам, няма и пари, които да се харчат за нея. Не е ли възможно при тия обстоятелства мадмоазел да си помисли, ако й направя предложение за покупка?
— Не виждам никаква подобна възможност. — Чарлз Вайз поклати глава по най-решителен начин. — Братовчедка ми храни изключителна обич към имота. Нищо не би могло да я принуди да го продаде, зная това. Това е, разбирате ли, семейната й къща.
— Разбирам, но…