След малко всички излязохме вън, в градината, на място, откъдето се виждаха морето и пристанището. Имаше сложени няколко стола за по-възрастните, но повечето от нас стояха прави. Първата ракета се издигна сред пламъци в небето.
В тоя миг чух висок познат глас и като се обърнах, видях Ник да поздравява господин Крофт.
— Много жалко, че и госпожа Крофт не можа да бъде тука — казваше девойката. — Трябваше да я донесем с носилка или нещо подобно.
— Бедното майче няма никакъв късмет. Но никога не се оплаква: тая жена има ангелски характер… Я! Това е чудесно! — последните думи се отнасяха до златния дъжд, заблестял в небесата.
Нощта беше тъмна, без месечина — три дена преди новолунието А беше и студена, както повечето летни вечери. Маги Бъкли, която стоеше до мене, потрепера.
— Ще изтичам да си взема палтото — каза тя полугласно.
— Да отида аз.
— Не, няма да знаете къде да го намерите.
Тя се запъти към къщата. В тоя миг се чу гласът на Фредерика Райс.
— О, Маги, вземете и моето. То е в стаята ми.
— Тя не чу — каза Ник — Ще ти го донеса, Фреди. И аз ще взема коженото си палто, тоя шал не бил чак толкова топъл. Виновен е вятърът.
Наистина откъм морето духаше рязък ветрец.
Няколко огнени картини се запалиха долу на кея. Аз завързах разговор с една немного млада дама, която стоеше до мене и която ме подложи на строг разпит за моя живот, поприще, вкусове и вероятния ми престой в градчето.
Дан! Порой от зелени звезди изпълни небето. Те станаха сини, после червени, после сребърни.
Още един порой, още един.
— Първо „О!“, а после „Ох!“, нали така гласи поговорката? — забеляза внезапно Поаро до самото ми ухо — В края на краищата това нещо става еднообразно, не сте ли съгласен? Бр-р-р! Тревата, усещам я влажна под краката! Ще трябва да плащам за това, ще настина. И никаква възможност да се сдобиеш със свястна tisane43!
— Настинка ли? В хубава нощ като тая?
— Хубава нощ! Хубава нощ! Казвате го, защото не вали като из ведро! Винаги, когато не вали, е хубава нощ. Но аз ви казвам, приятелю, ако можете да погледнете някое термометърче, щяхте да видите.
— Да — признах си аз. — Не бих имал нищо против да си сложа и аз палтото.
— Много разумно. Сега сте дошли от горещ климат.
— Ще ви донеса и вашето.
Поаро вдигна първо единия, сетне другия крак от земята с някакво котешко движение.
— Мене ме е страх от мокри крака. Мислите ли, че ще може да се намери тука чифт галоши?
Едва сдържах усмивката си.
— Никаква надежда — отговорих — Разберете, Поаро, те вече не се носят.
— Тогава ще седя вътре — заяви той — Само зарад едно гайфокосовско44 зрелище най-безразсъдно да enrhumer45? И може би да хвана fluxion de poitrine46?
Ние тръгнахме към къщата и Поаро все още продължаваше възмутено да си мърмори. Бурни ръкопляскания стигнаха до нас от кея, където фойерверките образуваха нова картина — май че кораб с надпис „Добре дошли, скъпи гости.“
— В душата си всички сме деца — рече дълбокомислено Поаро. — Les Feux d’Artifices47, забавите, игрите с топка… да, дори и фокусникът, човекът, който мами окото, колкото внимателно и да го наблюдаваме… mais qu’est-ce que vous avez48?
Аз се бях впил с едната си ръка в рамото му, а с другата сочех.
Бяхме на стотина крачки от къщата и точно отпред, между нас и отворения френски прозорец, лежеше сгърчена фигура, загърната с червен китайски шал…
— Mon Dieu! — пошепна Поаро. — Mon Dieu49!…
8
СЪДБОНОСНИЯТ ШАЛ
Не вярвам да сме стояли там повече от четиридесет секунди вкаменени от ужас, неспособни да се помръднем, но то ми се стори цял час. После Поаро махна ръката ми и се запъти напред. Движеше се сковано като автомат.
— То стана — промълви той и надали бих могъл да опиша горчивата болка в гласа му. — Въпреки всичко, въпреки предпазните ми мерки, то стана. А аз съм жалък престъпник! Защо не я пазих по-добре! Трябваше да предвидя, да, трябваше да предвидя! Не биваше нито за миг да се отделям от нея.
— Няма защо да обвинявате себе си — казах аз. Езикът ми се беше залепил за небцето и аз едва говорех.
Поаро ми отговори само със скръбно поклащане на глава. Той коленичи пред трупа.
И в тоя миг ние бяхме потресени за втори път.
44
Гай Фокс — главният ръководител на барутния заговор в 1605 г. На 5 ноември, деня на изпълняване на смъртната му присъда, в Англия разнасят чучела на Гай Фокс и ги изгарят. — Б.пр.