Докато гледах, двама мъже с униформи минаха с широки крачки през тревата. Беше пристигнала полицията.
Върнах се тихо на мястото си при кушетката. Ник вдигна към мене мокрото си от сълзи лице.
— Не трябва ли да направя нещо?
— Не, мила моя. Поаро ще се погрижи за всичко. Оставете на него.
Ник помълча една-две минути и после рече:
— Бедната Маги! Бедната добричка Маги! Такава една блага, цял живот и мравка не е закачила. Тъкмо на нея да се случи! Чувствувам се така, сякаш съм я убила аз: нали аз я докарах чак тука!
Поклатих печално глава. Колко малко може да предвиди човек бъдещето! Когато Поаро беше настоял Ник да покани някоя приятелка, могъл ли е да предположи, че с това подписва смъртната присъда на една непозната девойка.
Ние се смълчахме. Много ми се искаше да зная какво става вън, но добросъвестно изпълнявах нарежданията на Поаро и оставах на поста си.
Стори ми се, че минаха часове, докато най-сетне вратата се отвори и Поаро влезе в стаята с полицейски инспектор. С тях дойде и друг човек, очевидно доктор Грейъм. Той веднага се приближи към Ник.
— Е, как се чувствувате, госпожице Бъкли? Трябва да сте много потресена. — Пръстите му напипаха пулса й. — Не е чак толкова лошо.
Той се обърна към мене.
— Вземала ли е нещо?
— Малко коняк — отговорих.
— Нищо ми няма — рече безстрашно Ник.
— Можете да отговорите на няколко въпроса, а?
— Разбира се.
Полицейският инспектор пристъпи напред и се поизкашля за увод. Ник го посрещна със слабо подобие на усмивка.
— Тоя път не съм нарушавала правилата на движението — каза тя.
От това разбрах, че двамата не се срещат за първи път.
— Ужасно произшествие, госпожице Бъкли — каза инспекторът. — Много съжалявам за станалото. Но ето че господин Поаро, чието име ми е много добре познато (и ние положително сме горди той да е между нас), ми разправя, че ако не се лъже, онази сутрин някой е стрелял срещу вас в градината на хотел „Маджестик“.
Ник кимна.
— Аз мислех, че е само някоя оса — обясни тя, — но не било.
— И преди това ви се случили няколко доста странни неща?
— Да… чудновато беше най-малко това, че се случиха толкова скоро едно след друго.
Тя разказа накъсо за разните случки.
— Точно така. Сега кажете как е станало, та братовчедка ви е била с вашия шал тая вечер?
— Ние влязохме да вземем нейното палто, беше доста студено, като гледахме фойерверките. Аз хвърлих шала тука на кушетката. После се качих горе и си сложих палтото, с което съм сега: леко палто от нутрия. Взех също наметка за приятелката ми госпожа Райс от нейната стая. Ей я там на пода до прозореца. После Маги се обади, че не могла да намери палтото си. Казах й, че трябва да е долу. Тя слезе долу и ми викна, че пак не могла да го намери. Казах й, че трябва да е останало в колата; беше обикновено палто, тя нямаше вечерно кожено палто; предложих й да взема за нея някоя моя дреха. Но тя каза, че нямало значение, щяла да вземе моя шал, ако не ми трябва. И аз й казах: разбира се, но дали ще бъде достатъчно? А тя каза: о, да, защото всъщност не й било чак толкова студено след Йоркшир. Само да се наметнела с нещо. Аз казах: добре, ей сега ще изляза. А когато излязох… когато излязох…
Тя спря, гласът и секна…
— Хайде, не се разстройвайте, госпожице Бъкли. Кажете ми само едно нещо: чухте ли изстрел… или два изстрела?
Ник поклати глава:
— Не, само пукането на ракетите и избухването на фишеците.
— Точно там е работата — забеляза инспекторът. — Кой ще ти чуе изстрел сред цялата тая шумотевица. Предполагам, че няма смисъл да ви питам дали бихте могли да ни дадете някакви указания, кой прави тези покушения срещу вас.
— Нямам никакви подозрения — отговори Ник. — Просто не мога да си представя.
— Пък и как ли бихте могли — съгласи се инспекторът. — Някой маниак убиец, на такова ми прилича. Неприятна работа. Е тая вечер нямам какво друго да ви питам, госпожице. Не зная как да ви изразя съжалението си за станалото.
Доктор Грейъм пристъпи напред.
— Аз ще ви посъветвам, госпожице Бъкли, да не оставате тука. Ние си поприказвахме по тоя въпрос с мосьо Поаро. Зная една превъзходна частна болница. Вие сте претърпели нервно сътресение, нали знаете? Това, което ви е необходимо сега, е пълна почивка…
Ник не го гледаше. Очите й се бяха устремили към Поаро.
— Това… зарад сътресението ли е? — попита тя.
Той се приближи.
— Искам да се чувствувате в безопасност, mon enfant. А и аз искам да чувствувам, че сте в безопасност. Тим ще има сестра, приятна, практична сестра, без всякакво въображение. Тя ще е до вас цяла нощ. Когато се събудите и извикате, тя ще е там, до вас. Разбирате ли?