— Да, разбирам — отговори Ник. — Но вие не разбирате. Мене вече не ме е страх. Мене ми е все едно каквото и да стане. Ако някой иска да ме убие, може да го направи.
— Ш-ш, ш-ш — обадих се аз. — Вие сте изнервена.
— Вие не знаете! Никой от вас не знае!
— Аз наистина смятам плана на мосьо Поаро за много добър — с успокояващ тон се намеси докторът. — Ще ви заведа с моята кола. И ще ви дадем нещичко, за да ви осигурим хубава почивка през нощта. Е, какво ще кажете?
— Мене ми е все едно — каза Ник. — Правете, каквото искате. Нищо няма значение.
Поаро сложи ръката си върху нейната.
— Зная, мадмоазел. Зная как се чувствувате. Аз стоя пред вас засрамен и с болка в сърцето. Аз, който бях обещал закрила, не съм успял да ви закриля. Аз се провалих. Аз съм съкрушен. Но повярвайте ми, мадмоазел, в сърцето си изпитвам смъртна мъка поради това проваляне. Ако знаехте как страдам, сигурен съм, че щяхте да ми простите.
— Няма значение — каза Ник със същия безразличен тон. — Няма защо да се самообвинявате. Сигурна съм, че сте направили всичко, каквото сте могли. Никой не би могъл да го предотврати… или да направи повече от вас, сигурна съм в това. Моля ви се, не се измъчвайте.
— Вие сте много великодушна, мадмоазел.
— Не, аз…
Тя не можа да довърши. Вратата рязко се отвори и в стаята се втурна Джордж Чаленджър.
— Какво значи това! — извика той. — Току-що пристигнах. На портата ме пресрещна полицай и чух да се разправя, че някой умрял. Какво е станало? За бога, кажете ми! Да не е… да не е… Ник?
Ужасно беше да чуеш отчаянието в гласа му. Изведнъж разбрах, че Поаро и докторът съвсем закриваха девойката за погледа му.
Преди някой да успее да му отговори, той повтори въпроса си:
— Кажете ми… това не може да бъде… Ник не е умряла?
— He, mon ami — каза благо Поаро. — Тя е жива. И той се дръпна настрана така, че Чаленджър да може да види дребната фигурка на кушетката.
За миг или два Чаленджър заби в нея невярващ поглед. Сетне малко залитна като пиян и промълви:
— Ник… Ник!
И изведнъж падна на колене пред кушетката, зарови лице в ръцете си и възкликна с приглушен глас:
— Ник… скъпа… аз помислих, че си умряла!
Ник се опита да седне.
— Нищо ми няма, Джордж. Не ставай идиот. Аз съм съвсем здрава и читава.
Капитанът вдигна глава и сащисано се огледа.
— Но някой е умрял. Така ми каза полицаят.
— Да — рече Ник. — Маги. Бедничката добра Маги. О-о!…
Лицето й се сгърчи. Докторът и Поаро пристъпиха напред. Грейъм й помогна да се изправи. Двамата с Поаро я хванаха под ръце и й помогнаха да излезе от стаята.
— Колкото по-скоро си легнете, толкова по-добре — забеляза докторът. — Ще ви заведа веднага с моята кола. Аз помолих госпожа Райс да ви приготви някои и други необходими неща.
Вратата се затвори подире им Чаленджър ме стисна за рамото.
— Не разбирам! Къде я водят?
Аз му обясних.
— Аха, разбирам! А сега, Хейстингс, за бога, разправете ми всичко наред. Каква ужасна трагедия! Нещастното момиче!
— Елате да пийнете нещо — казах аз. — Вие сте съвсем съсипан.
— И да е така, пет пари не давам!
Ние отидохме в трапезарията.
— Виждате ли — обясни ми той, след като обърна чаша силно уиски със сода. — Аз помислих, че е Ник.
Не можеше да има никакви съмнения в чувствата на капитан Джордж Чаленджър. Никога не е имало влюбен, който да е толкова неспособен да ги скрие.
9
ОТ „А“ ДО „Й“
Не вярвам някога да забравя последвалата нощ. Поаро изпадна в такъв мъчителен пристъп на самопорицание, че аз сериозно се разтревожих. Крачеше неспирно нагоре-надолу из стаята, трупаше проклятия върху собствената си глава и оставаше глух за доброжелателните ми увещания.
— Това е то, да имаш твърде голямо мнение за себе си! Сега съм наказан, да, наказан съм! Аз, Еркюл Поаро! Аз бях твърде самонадеян.
— Не, не! — прекъснах го аз.
— Но кой можеше да предположи… Кой можеше да предположи такава безподобна дързост! Взех, както си мислех, всички възможни предпазни мерки. Предупредих убиеца…
— Предупредихте убиеца?
— Mais oui. Привлякох вниманието му към себе си. Накарах го да разбере, че подозирам… някого. Направих положението, или поне тъй си мислех, твърде опасно за него, за да се осмели да поднови опитите си за убийство. Заградих мадмоазел с кордон. Но той се промъкна през него! Нагло… кажи-речи пред собствения ми поглед, се промъкна през него! Въпреки всички ни… въпреки че всички бяхме нащрек, той постигна целта си!