С внимателни движения той оправи предметите пред себе си на масата. Когато заговори, гласът му беше сериозен и за първи път спокоен.
— Подбуда! — каза той. — Да се върнем към подбудата и да разгледаме тоя въпрос спокойно и методично. Да видим първо: колко вида подбуди има за убийство? Какви са подбудите, които карат едно човешко същество да вземе живота на друго човешко същество? Ще изключим засега манията за убийство. Защото съм напълно убеден, че решението на нашата задача не се крие в това. Ще изключим също убийство без предумисъл под влиянието на неудържим моментен гняв. Това е хладнокръвно предумишлено убийство. Кои са подбудите, които довеждат до такова убийство? На първо място печалбата. Кой можеше да спечели от смъртта на мадмоазел Бъкли? Пряко или косвено. Е, можем да сметнем Чарлз Вайз. Той ще наследи имот, който от финансова гледна точка вероятно не заслужава да бъде наследен. Би могъл, да речем, да изплати ипотеката, да построи на имота малки вилички и в крайна сметка нещичко да спечели. Това е възможно. Имението би могло да има известна стойност за Вайз, ако изпитваше към него някаква дълбока обич, ако беше например семеен имот. Това е без съмнение инстинкт, пуснал много дълбоки корени у някои хора, и на мене са ми известни случаи, когато наистина е довеждал до престъпление. Но не мога да видя подобна подбуда в случая на мосьо Вайз. Единственото друго лице, което би спечелило нещо от смъртта на мадмоазел Бъкли, е приятелката й мадам Райс. Но сумата явно би била много малка. Никой друг, доколкото мога да видя, не ще спечели от смъртта на мадмоазел Бъкли. Каква друга подбуда може да има? Омраза… или любов, превърнала се в омраза. Crime passionnel52. Добре, да вземем под внимание думите на наблюдателната мадам Крофт, че и Чарлз Вайз, и капитан Чаленджър са влюбени в младата дама.
— Бихме могли да кажем, струва ми се, че последното явление сме забелязали и самите ние — подхвърлих с усмивка аз.
— Да, на тоя честен моряк каквото му е на сърцето, такова му е и на лицето. Колкото за другия, трябва да се осланяме на думите на мадам Крофт. Сега, ако Чарлз Вайз смяташе, че е изместен, дали щеше да се раздразни толкова много, че да е готов по-скоро да убие братовчедката си, отколкото да допусне тя да стане съпруга на друг мъж?
— Това звучи много мелодраматично — усъмних се аз.
— Това не звучи по английски, бихте казали вие. Съгласен. Но дори и англичаните имат чувства. А човек от типа на Чарлз Вайз е най-вероятно да ги има. Той е затворен младеж. От тия, които не се разкриват лесно пред другите. Техните изживявания често са най-буйни. Никога не бих заподозрял капитан Чаленджър в убийство, предизвикано от чувства. Не, не, той не е от тоя тип. Виж, за Чарлз Вайз това е възможно. Но такова решение не ме задоволява напълно. Друга подбуда за престъпления е ревността. Отделям я от предишната, защото за ревността не е задължително да бъде любовно чувство. Това е завист — завист заради притежание… заради превъзходство. Такава ревност, каквато е докарала Яго, героя на великия ви Шекспир, до едно от най-хитро скроените престъпления (говоря от професионална гледна точка), които са били някога извършени.
— Защо е било хитро скроено? — разсеях се за миг аз.
— Parbleu53! Защото е накарал други да го извършат заради него. Представете си в днешните дни престъпник, комуто да не могат да сложат белезници, защото не е направил нищо сам. Но това не е нашата тема. Може ли каквато да е ревност да е станала причина за това престъпление? Кой има основание да завижда на мадмоазел! Друга жена? В случая имаме само мадам Райс, а доколкото можем да видим, между двете няма съперничество. От друга страна, това е само „доколкото можем да видим“. Може и да има нещо. И най-после страхът. Дали по някаква случайност мадмоазел Ник не държи в ръцете си чужда тайна? Дали знае нещо, което, ако се разчуе, може да погуби друг живот? Ако е така, ние, струва ми се, можем да кажем съвсем положително, че самата тя не го съзнава. Но, знаете ли, би могло да е така. Би могло. И ако е, то прави цялата работа много трудна. Защото макар и да държи ключа на тайната в своите ръце, тя го държи несъзнателно и не ще може да ни запознае с него.