Тя замълча и след това попита с едва забележимо пламъче в очите:
— От кого сте измъкнали всички тия местни клюки?
— Само да не ме издадете, мадмоазел. Имах един малък разговор с тая австралийка, госпожа Крофт.
— Тя е много мила бабичка, когато човек има време за нея. Ужасно сантиментална. Любов, домашен кът, деца, нали знаете, тоя род неща.
— Сам аз съм старомоден и сантиментален, мадмоазел.
— Тъй ли? Аз бих казала, че сантименталният е капитан Хейстингс, а не вие.
Аз се изчервих от възмущение.
— Той ще се пръсне от яд — каза Поаро, наблюдавайки с голямо удоволствие смущението ми. — Но вие сте права, мадмоазел. Да, вие сте права.
— Нищо подобно! — сърдито се обадих аз.
— Хейстингс има изключително добър характер. Понякога тоя характер ми е създавал най-големи затруднения.
— Не говорете глупости, Поаро!
— На първо място той не иска никъде да види зло, а когато най-после го види, справедливото му негодувание е толкова голямо, че губи всякаква способност да се преструва. Общо взето, рядък, прекрасен характер. Не, mon ami, няма да ви позволя да ми противоречите. Това, което казвам, е вярно.
— И двамата сте били много мили към мене — любезно каза Ник.
— La, la, мадмоазел. Това е нищо. Предстои ни да направим много повече. Преди всичко ще останете тука. Ще изпълнявате нарежданията ми. Ще правите това, което ви кажа. В тоя етап на работата не бива да ми се пречи.
Ник уморено въздъхна.
— Ще правя всичко, каквото поискате. За мене е все едно какво ще правя.
— Засега няма да се виждате с никакви приятели.
— Не държа на това. Не искам да виждам никого.
— Вашата роля ще е пасивна, нашата ще е активна. Сега, мадмоазел, ще ви оставя. Няма да преча повече на скръбта ви.
Той се запъти към вратата, спря се с ръка на дръжката и каза през рамо:
— Между другото, веднъж споменахте, че сте направили някакво завещание. Къде е то, това завещание?
— Кой ли знае къде се търкаля!
— В Крайната къща?
— Да.
— В някой сейф? Заключено в писмената ви маса?
— Ами, право да ви кажа, не знам. Някъде из къщата. — Тя се навъси. — Знаете, аз съм ужасно немарлива. Книжата и други подобни неща в по-голямата си част сигурно ще са в писмената маса в библиотеката. Там са и повечето сметки. Завещанието вероятно ще е между тях. А може да е и в спалнята ми.
— Позволявате ли ми да го потърся, а?
— Щом искате, търсете. Гледайте всичко, каквото пожелаете.
— Merci, мадмоазел. Ще се възползувам от позволението ви.
12
ЕЛИН
Поаро не каза нито дума, докато не излязохме от болницата на чист въздух. Тогава ми стисна ръката.
— Видяхте ли, Хейстингс? Видяхте ли? Ах! Sacre tonnerre! Аз бях прав! Бях прав! Цялото време долавях, че нещо липсва — някаква подробност на загадката не е на мястото си. А без тая липсваща подробност губи смисъл и целият ребус.
Стигналото му почти до самозабрава тържествуване беше двойно по-непонятно за мене. Аз не виждах да се е случило нещо действително епохално.
— Тя си е била на място цялото време. А аз не можех да я видя. Но и как ли бих могъл? Да знаеш, че има нещо, това да, но да разбереш какво е това нещо… Ah, c’est bien plus difficile60.
— Да не искате да кажете, че това има някакво пряко отношение към престъплението?
— Ma foi, нима не го виждате?
— Да си кажа правичката, не.
— Нима е възможно? Ами че то ни дава тъкмо това, което търсехме: подбудата, скритата, неясна подбуда!
— Може да съм много тъп, но не я виждам. Да нямате пред вид някаква ревност?
— Ревност ли? Не, не, приятелю. Обикновената подбуда, неизбежната подбуда. Пари, приятелю, пари!
Аз го зяпнах. Той продължи вече по-спокойно.
— Слушайте, mon ami. Преди малко повече от седмица умира сър Матю Ситън. А сър Матю Ситън е бил милионер, един от най-богатите хора в Англия.
— Да, но…
— Attendez61. Ред но ред. Той има племенник, когото боготвори и комуто, можем спокойно да приемем, че е така, е оставил огромното си състояние.
— Но…
— Mais oui: припадащото се на други наследници, дар за любимите му птички, да, но най-големият дял от парите щеше да получи Майкъл Ситън. Миналия вторник се съобщава за изчезването на Майкъл Ситън, а в сряда започват покушенията върху живота на мадмоазел. Да предположим, Хейстингс, че Майкъл Ситън е направил завещание, преди да започне тоя полет, и че в това завещание е оставил всичко, каквото има, на своята годеница.
— Но това е само едно предположение.
— Предположение да. Но трябва да е така. Защото, ако не е така, всичко, което се е случило, губи своя смисъл. Играта не е за някакво дребно наследство. Насреща имаме огромно богатство.