— Как можахте, Поаро!
— Можах, приятелю! Но няма да си скръстя ръцете и да кажа: „Le bon Dieu е предопределил всичко, аз няма да се меся.“ Защото съм убеден, че le bon Dieu е създал Еркюл Поаро специално, за да се намесва. Това е моят metier64.
Ние бавно се качвахме по криволичещата пътека нагоре по скалите. Тъкмо в тоя момент минахме през портичката на оградата и влязохме в пределите на Крайната къща.
— Уф-ф! — изпъшка Поаро. — Стръмно нагорнище. Стана ми горещо. Мустаците ми увиснаха. Да, както тъкмо ви казвах, аз съм на страната на невинните. Аз съм на страната на мадмоазел Ник, защото е била нападната. Аз съм на страната на мадмоазел Маги, защото е била убита.
— И сте против Фредерика Райс и Чарлз Вайз.
— Не, не, Хейстингс. Аз се пазя от предубеждения. Аз твърдя само, че за момента подозрението пада на едного от тях. Шшт!
Бяхме излезли на моравата пред къщата, където някакъв мъж косеше тревата с косачка. Той имаше дълго глупаво лице и лишени от блясък очи. До него стоеше към десетгодишно момченце, грозно, но с буден вид.
Мина ми през ума, че не бяхме чули косачката да работи, но приех, че градинарят не беше от тия, които се престарават. Вероятно е почивал от своя труд и се е заловил да работи, когато е чул нашите приближаващи се гласове.
— Добро утро — каза Поаро.
— Добро утро, господине.
— Предполагам, вие сте градинарят. Съпругът на мадам, която работи в къщата.
— Това е моят татко — обади се момченцето.
— Така е, господине — отговори мъжът. — А вие трябва да сте тоя чужденец, дето е наистина детектив. Има ли нещо ново за младата господарка, господине?
— Идвам направо от нея. Тя е прекарала спокойна нощ.
— Тука имаше полицаи — обади се момченцето. — Ей там убиха жената. Тука, до стъпалата. Веднъж видях да колят свиня, нали татко?
— Аха! — отговори с безразличие бащата.
— Татко често колеше свине, когато работеше в стопанството. Нали, татко? Аз съм виждал да колят свиня. Харесва ми.
— Малките обичат да гледат как колят свине — каза мъжът, сякаш изтъкваше един от установените природни закони.
— Застреляли я с пистолет, тая жена — продължи момчето. — Не бяха й прерязали гърлото. Не.
Ние закрачихме нататък към къщата и аз почувствувах облекчение, като се махнах от това кръвожадно дете.
Поаро влезе в гостната, прозорците на която бяха отворени, и позвъня. Елин, спретнато облечена в черно, дойде да види кой звъни. Когато ни видя, не прояви никаква изненада.
Поаро й обясни, че сме дошли с позволението на госпожица Бъкли, за да направим обиск.
— Добре, господине.
— Полицията свършила ли е?
— Те казаха, че са видели всичко, което ги интересува, господине. Въртяха се из градината отрано сутринта. Не зная дали са намерили нещо.
Тя се канеше вече да излезе от стаята, когато Поаро я спря с един въпрос:
— Много ли се изненадахте снощи, когато чухте, че са застреляли госпожица Бъкли?
— Да, господине, много се изненадах. Госпожица Маги беше добра девойка, господине. Не мога да си представя какъв е бил тоя звяр, който е поискал да й стори зло.
— Ако беше някой друг, а не тя, нямаше да сте толкова изненадана, а?
— Не мога да разбера какво искате да кажете, господине?
— Когато влязох снощи в хола — заговорих аз, — вие веднага ме попитахте дали някой е пострадал. Очаквали ли сте нещо подобно?
Елин мълчеше. Пръстите й мачкаха крайчеца на престилката. Тя поклати глава и промърмори:
— Вие, господата, няма да разберете.
— О, да — каза Поаро, — аз ще разбера. Колкото и да е фантастично туй, което ще кажете. Аз ще го разбера.
Тя го изгледа колебливо, после като че ли реши да му се довери.
— Виждате ли, господине — каза тя, — това не е добра къща.
Думите и ме изненадаха и събудиха известна неприязън. Обаче Поаро като че ли не намери нищо необикновено в забележката й.
— Искате да кажете, че е стара къща.
— Да, господине, не е добра къща.
— Отдавна ли сте тука?
— Шест години, господине. Но съм служила тука като момиче. В кухнята помагах на готвачката. Беше по времето на стария сър Никълъс. Тогава беше същото.
Поаро я изгледа внимателно.
— В старите къщи — каза той — понякога витае някакъв зъл дух.
— Тъкмо това, господине — живо се откликна Елин. — Зло. Лоши помисли и лоши дела. То е като сухото гниене на дървото, господине: с нищо не можеш се отърва от него. Нещо, дето го усещаш във въздуха. Аз открай време си знаех, че нещо лошо ще се случи един ден в тая къща.