— Е, вие излязохте права.
— Да, господине.
В гласа й се долавяше скрито леко задоволство — задоволството на човек, чиито мрачни прокоби са се сбъднали.
— Но не сте мислили, че ще бъде госпожица Маги.
— Не, наистина не съм вярвала, господине. Никой не я мразеше, сигурна съм в това.
Стори ми се, че в тия думи се криеше ключът на загадката. Предполагах, че Поаро ще се възползува от него, но за моя изненада той заговори съвсем за друго:
— Не чухте ли изстрелите?
— Не бих могла да ги различа от пукането на фойерверка. Той беше много шумен.
— Не излязохте ли да погледате?
— Не, не бях свършила с раздигането на масата.
— Не ви ли помагаше келнерът?
— Не, господине, той беше излязъл в градината да види фойерверките.
— Но вие не отидохте.
— Не, господине.
— Защо така?
— Исках да свърша работата.
— Не обичате ли фойерверките?
— О, да, обичам, господине. Не беше заради това. Но нали знаете, че фойерверки има на два пъти, а Уилям и аз сме свободни утре вечер и ще отидем в града да гледаме оттам.
— Разбирам. Ами чухте ли госпожица Маги да пита за палтото си и да не може да го намери?
— Чух как госпожица Ник изтича горе, господине, а госпожица Бъкли й извика от предния хол и каза, че не могла да намери нещо, а после я чух да казва: „Добре, ще взема шала“…
— Извинете… — прекъсна я Поаро. — Не се ли опитахте да намерите палтото й или да го донесете от колата, където е било оставено.
— Аз си имах работа, господине.
— Точно така… и без съмнение нито едната, нито другата от двете млади дами са ви помолили да го направите, понеже са мислили, че сте вън и гледате фойерверка?
— Да, господине.
— Ще рече, че предишните години сте излизали вън да гледате фойерверка?
По бледите й бузи внезапно се разля руменина.
— Не разбирам какво искате да кажете, господине. На нас винаги ни се позволява да излезем в градината. Ако тая година не ми се е искало да изляза и съм предпочела да разтребя докрай и да си легна, мисля, че то си е моя работа.
— Mais oui, mais oui. Не съм искал да ви засегна. Защо да не правите това, което предпочитате? Разнообразието е приятно нещо.
Той помълча и после добави:
— Сега се чудя дали бихте могли да ми помогнете по един малък въпрос. Това е стара къща. Знаете ли дали има тука някакви тайни скривалища?
— Ами… има нещо като плъзгаща се вратичка в ламперията, в същата тая стая. Спомням си, че ми я показваха, когато бях малко момиче. Само че сега не мога да си спомня точно къде беше. Да не беше пък в библиотеката? Не мога да ви кажа със сигурност.
— Достатъчно голяма, за да се скрие зад нея човек?
— О, не, в никой случай, господине! Едно мъничко шкафче, нещо като ниша. Около един квадратен фут, господине, не повече.
— О, аз съвсем не съм имал пред вид такова нещо!
Руменината отново изби по лицето й.
— Ако мислите, че съм се крила някъде, лъжете се! Аз чух как госпожица Ник изтича надолу по стълбите и навън, чух я как извика и влязох в хола да видя дали… дали не се е случило нещо. И това е самата истина, господине. Самата истина.
13
ПИСМАТА
След като се освободи от Елин, Поаро се обърна с доста замислен вид към мене.
— Чудя се сега дали е чула тия изстрели? Мисля, че ги е чула. Чула ги е, отворила е кухненската врата. Чула е Ник да се втурва надолу по стълбите, а след това навън и тогава е дошла в хола, за да разбере какво се е случило. Това е съвсем естествено. Но защо не е излязла да гледа фойерверка тая вечер? Ето кое бих искал да зная, Хейстингс.
— Какво беше това хрумване да я питате за тайно скривалище?
— Просто едно фантастично хрумване, че в края на краищата може още да не сме се отървали от „Й“.
— „Й“?
— Да. Последната личност в моя списък. Вероятното външно лице. Да предположим, че по някоя причина свързана с Елин, тоя „Й“ е дошъл тука, в къщата, снощи. Той (приемам, че е бил „той“) се скрива в тайно помещение в тая стая. През стаята минава някакво момиче, което той взема за Ник. Той излиза подир нея навън и я застрелва. Non, c’est idiot65! Освен това ние знаем, че няма никакво скривалище. Решението на Елин да остане снощи в кухнята е било проста случайност. Хайде да потърсим завещанието на мадмоазел Ник.
В гостната нямаше никакви книжа. Ние се преместихме в библиотеката, доста тъмна стая, която гледаше към алеята за колите. В нея имаше голямо старомодно бюро от орехово дърво.
Да го прегледаме ни отне доста време. Всичко беше в пълно безредие. Сметките и разписките бяха разбъркани. Разни покани, искания да се уредят неплатени сметки, писма от приятели.