— Ще подредим тия книжа — строго заяви Поаро — системно и методично.
И удържа на думата си. След половин час той се облегна на стола си с доволно изражение. Всичко беше старателно сортирано, етикетирано, скачено.
— C’est bien, ca66. Поне едно нещо е добре. Наложи се да прегледаме всичко толкова подробно, че няма никаква възможност да сме пропуснали нещо.
— Така е, вярно. Но пък не е имало кой знае какво за намиране.
— С изключение на това може би.
Той ми подметна някакво писмо. Беше написано с едър разкрачен почерк, почти невъзможен да се разчете:
Миличка, Забавлението беше много, много хубаво. Днес се чувствувам съвсем смачкана. Ти постъпи много разумно като не пипна тая мръсотия, и никога да не започваш, миличка! Ужасно трудно е да се откажеш после. Пиша на приятеля да побърза да ме снабди. Какъв ад е животът!
— Датирано февруари тая година — замислено каза Поаро. — Тя е наркоманка, разбира се; познах го, щом я погледнах.
— Наистина ли? И наум не ми е дошло такова нещо!
— То е горе-долу очевидно. Трябва само да я погледнете в очите. А после тия необикновени промени в настроението. Понякога е оживена, възбудена, понякога е безжизнена, отпусната.
— Вземането на наркотици засяга и нравствените устои, нали?
— Неизбежно. Но аз не вярвам госпожа Райс да е истинска наркоманка. Тя е в началото, не на края.
— А Ник?
— Няма такива признаци. Може да е ходила на някое и друго подобно забавление с наркотици за развлечение, но не взема нищо редовно.
— Радвам се, че е така.
Изведнъж си спомних думите на Ник за Фредерика, че не винаги била на себе си. Поаро кимна и почука с пръст по писмото, което държеше.
— Без съмнение тя е имала пред вид именно това. Е тука останахме, както се казва, с пръст в устата. Да се качим горе в стаята на мадмоазел.
В стаята на Ник също имаше писмена маса, но в нея нямаше почти нищо. И тука нямаше и помен от завещанието. Намерихме паспорта на леката й кола и напълно редовен ордер за получаване на дивидент, издаден преди един месец. Освен това нямаше нищо важно.
Поаро въздъхна с отчаян вид.
— Младите момичета… не ги възпитават, както трябва в днешните времена. Редът, методичността не се включват във възпитанието им. Тя е очарователна, мадмоазел Ник, но е развейпрах. Положително е развейпрах.
Сега той преглеждаше съдържанието на един скрин.
— Слушайте, Поаро — казах аз с известно смущение, — това е бельо!
Той изненадано спря.
— И какво от това, приятелю?
— Не мислите ли… искам да кажа… ние едва ли…
Поаро избухна в гръмогласен смях.
— Бедничкият ми Хейстингс, вие положително принадлежите към викторианската ера. Ако беше тука, мадмоазел Ник щеше да ви каже същото. По всяка вероятност щеше да каже, че ви хлопа някоя дъска. В днешните времена младите дами не се срамуват от своето бельо. Сутиенът и комбинезонът не представляват вече срамна тайна. Всеки ден на плажа всички тия одеяния се свалят на няколко стъпки от вас. И защо не?
— Не виждам никаква необходимост от това, което вършите.
— Ecoutez67, приятелю. Ясно е, че тя не държи под ключ съкровищата си, нашата мадмоазел Ник. Ако поискаше да скрие нещо от чужд поглед, къде би го скрила? Под чорапите и фустите! Я! Какво е това?
Той вдигна връзка писма, стегнати с избеляла розова панделка.
— Ако не греша, любовните писма на мосьо Майкъл Ситън.
Съвършено спокойно Поаро развърза панделката и започна да отваря писмата.
— Поаро! — извиках аз, скандализиран. — Вие нямате никакво право за това! Това не е прилично!
— Аз не играя на приличие, mon ami. — Гласът му прокънтя внезапно рязък и строг. — Аз издирвам убиец!
— Да, но частни писма…
— Може да не ми кажат нищо… А може и да кажат нещо. Аз съм длъжен да използувам всяка възможност, приятелю. Хайде, бихте могли да ги четете и вие заедно с мене. Четири очи виждат по-добре от две. Утешете се с мисълта, че непроницаемата Елин вероятно ги знае наизуст.
На мене това не ми се хареса. И все пак си давах сметка, че в това положение Поаро не можеше да си позволи да бъде много деликатен, и се успокоих с извинението, че последните думи на Ник бяха: „Гледайте всичко, каквото пожелаете.“
Писмата бяха от различни дати и започваха от миналата зима.
Нова година.
Скъпа,
Настъпи Нова година и аз вземам добри решения. Това, че наистина ме обичаш, ми се струва твърде прекрасно, за да бъде вярно. Ти промени целия ми живот. Струва ми се, ние и двамата го разбрахме още от първия миг на познанството ни. Щастлива Нова година, мое хубаво момиче!