8 февруари
Скъпа моя любима,
Колко искам да те виждам по-често! Страшно глупаво, нали? Цялата тая отвратителна криеница ми е омразна, но аз ти обясних положението. Зная колко много мразиш лъжите и криенето. Аз също. Но наистина това би могло да развали цялата работа. Чичо Матю е съвършено побъркан по въпроса за ранните женитби и как те погубвали кариерата на мъжа. Като че ли ти би могла да погубиш моята, скъпи мой ангел! Дръж се, скъпа. Всичко ще се нареди.
2 март
Не би трябвало да ти пиша два дена наред, зная. Но не мога да се сдържа. Когато летях вчера, мислех си за тебе. Минавах над Скарбъро. Прекрасното, прекрасното, прекрасното Скарбъро, най-чудесното място в света! Скъпа, ти не знаеш колко много те обичам.
18 април
Скъпа,
Всичко е установено. Окончателно. Ако сполуча с моето начинание (а аз непременно ще сполуча!), ще мога да поставя въпроса ребром пред чичо Матю и ако не му се хареса… е, какво ще ме е грижа? Безкрайно мило е от твоя страна така да се интересуваш от дългите ми технически описания на „Албатрос“. Колко копнея да те поразходя с него! Някой ден! За бога, не се тревожи за мене. Цялата работа не е и наполовина толкова опасна, колкото може да се заключи от приказките. Сега, след като зная, че ти ме обичаш, просто не бих могъл да загина. Всичко ще мине благополучно, любима. Имай вяра в твоя
20 април
Ангел мой, всяка дума, която казваш, е истина и аз ще пазя това писмо завинаги. Аз не те заслужавам и наполовина! Ти си тъй различна от всички други. Обожавам те!
Последното беше без дата.
Скъпа любима,
Утре потеглям. Изпитвам страхотно нетърпение, възбуда и съм абсолютно убеден в успеха. Приятелят ми „Албатрос“ е в пълна готовност. Той няма да ме излъже.
Дръж се, любима, и не се тревожи. Риск, разбира се, има, но не е ли риск и целият ни живот? Между другото, някой ми каза, че трябвало да напиша завещание (тактично момче… но не ми е мислил злото) и аз го направих: написах го на половинка лист от бележник и го изпратих на стария Хуитфийлд. Нямах време да отида дотам. Веднъж някой ми разказа как един човек написал завещание само от три думи — „Всичко на майка“ — и то било напълно законно. Моето завещание доста приличаше на това… Аз си спомних, че ти се казваш всъщност Магдала, и с това доказах, че съм умно момче! Двама мои другари се подписаха като свидетели.
Недей туря на сърце всичките тия сериозни приказки за завещания, сърце мое. (Не съм искал да правя игрословици, това беше случайност.) Аз ще се върна здрав и читав. Ще ти пращам телеграми от Индия, Австралия и тъй нататък. И не губи дух! Всичко ще свърши благополучно! Разбираш?
Лека нощ и бог да те благослови,
Поаро прибра и отново върза писмата.
— Виждате, Хейстингс? Трябваше да ги прочета, за да се убедя. Всичко е така, както ти казах.
— Положително сте могли да се убедите и по някакъв друг начин?
— Не, mon cher, точно това не можех да направя. Трябваше да стане по тоя начин. Сега имаме много ценни доказателства.
— По отношение на какво?
— Сега знаем, че съществуването на завещание, направено от Майкъл в полза на мадмоазел Ник, е потвърдено черно на бяло. Всеки, който е прочел тия писма, знае за съществуването му. А както нехайно бяха скрити тия писма, кой ли не е могъл да ги прочете?
— Елин?
— Елин едно на ръка бих казал. Ще си направим малък опит с нея, преди да излезем.
— От завещанието няма нито следа.
— Няма, това е много интересно. Но по всяка вероятност то лежи захвърлено някъде върху библиотечен шкаф или мушнато в порцеланова ваза. Ще трябва да накараме мадмоазел да поразрови паметта си за тая подробност. Във всеки случай тука няма какво да търсим повече.
Когато слязохме, Елин бършеше прах в хола.
Поаро се сбогува много любезно с нея на минаване. На вратата се обърна и каза:
— Вие знаехте, предполагам, че госпожица Бъкли е била сгодена с летеца Майкъл Ситън?
Тя зяпна.
— Какво? С тоя, за когото се вдига толкова шум във вестниците?
— Да.
— Божичко, пък аз да не знам! Я гледай ти! Сгоден с госпожица Ник!
— Пълна и несъмнена изненада, проявена по много убедителен начин — забелязах аз, когато излязохме вън.
— Да. Изглеждаше наистина неподправена.
— Може да си е била неподправена — подхвърлих аз.