Поаро замислено събра листовете си.
— Поне едно нещо е добре. Ако притежателят на това лице е дочул разговора ни, ние не сме споменали, че мадмоазел Ник е здрава и читава. Каквото друго и да е чул нашият гост, поне това не е узнал.
— Положително е обаче — казах аз, — че резултатите на тая ваша… ъ-ъ-ъ… блестяща маневра сега засега са малко разочароващи. Ник е умряла, но не е станало нищо смайващо!
— Нито пък очаквам нещо да стане още сега. Двадесет и четири часа, казах! Mon ami, утре, ако не греша, ще има едно-друго. В противен случай… в противен случай аз греша отначало докрай. Не забравяйте пощата. Аз се надявам на утрешната поща.
Сутринта се събудих с чувството, че съм слаб, но треската беше преминала. Чувствувах се гладен. Двамата с Поаро закусихме в нашата гостна.
— Е? — язвително го попитах, докато той разпределяше писмата си. — Оправда ли пощата очакванията ви?
Поаро току-що беше отворил два плика, които явно съдържаха сметки, и не ми отговори. Помислих си, че има доста потиснат вид и не е наперен, както винаги.
Отворих моите писма. Първото беше съобщение за спиритическа среща.
— Ако нищо друго не помогне, ще трябва да се обърнем към спиритистите — забелязах аз. — Често се чудя, че не се правят повече опити в това направление. Духът на жертвата се връща и назовава убиеца. Това би послужило за доказателство.
— Това надали би помогнало на нас — възрази разсеяно Поаро — Съмнявам се, Маги Бъкли е знаела чия ръка я е застреляла. Дори да можеше да говори, надали би имала да ни каже нещо интересно. Tiens98, това е странно.
— Кое?
— Вие ми разправяте как мъртвите щели да говорят и в същия миг аз отварям това писмо.
Той ми го хвърли през масата. Беше от госпожа Бъкли.
Енория Лангли
Уважаеми мосьо Поаро,
При завръщането ми тука намерих писмо, написано от бедното ми дете след пристигането й в Сейнт Лу. Боя се, че в него няма нищо интересно за вас, но си рекох, че може да искате да го видите.
Благодаря ви за вашата любезност.
От приложеното писмо ми се стегна гърлото. То бе тъй безкрайно обикновено, без най-малък намек за предчувствие на нещастието.
Мила мамо,
Пристигнах благополучно. Пътуването бе доста приятно. Чак до Екситър във вагона имаше само двама души освен мене.
Времето тука е много хубаво. Ник изглежда много добре и е весела, може би малко нервна, но не виждам защо е трябвало да ми изпрати такава телеграма. Нямаше да има никаква разлика, ако бях дошла във вторник.
Засега свършвам. Отиваме на чай при едни съседи. Те са австралийци и са наели портиерската къщурка. Ник казва, че са мили, но много дотегливи. Тука ще гостуват госпожа Райс и господин Лазаръс. Той е търговецът на картини. Ще пусна писмото в кутията при входа, така ще тръгне още днес. Ще пиша утре пак.
Твоята любеща дъщеря
Маги.
П.П. Ник казва, че е имало защо да ми прати телеграмата. Щяла да ми разправи след чая. Много е странна и неспокойна.
— Гласът на мъртвата — тихо рече Поаро. — И той… не ни казва нищо.
— Кутията при входа — забелязах аз, без да влагам някаква особена мисъл. — Същата, в която Крофт каза, че е пуснал завещанието.
— Каза го, да. Интересно. Много интересно.
— Нищо друго ли няма във вашите писма?
— Нищо, Хейстингс. Много съм нещастен. Пред очите ми е тъмно. Все още ми е тъмно. Нищичко не разбирам!
В тоя миг телефонът иззвъня. Поаро отиде при него.
Видях как изражението му незабавно се промени. Държеше се много сдържано, но въпреки това не можеше да скрие от моя поглед крайното си възбуждение.
Неговата част от разговора беше съвършено неясна, тъй че не можех да разбера за какво става дума.
Но ето, че с едно „Tres bien. Je vous remercie“99 той остави слушалката и се върна при мене. Очите му искряха от вълнение.
— Mon ami — каза той, — какво ви казах! Разните неща започват да стават.
— Какво беше?
— На телефона беше мосьо Чарлз Вайз. Съобщи ми, че тая сутрин получил по пощата завещание, подписано от братовчедка му госпожица Бъкли и носещо датата 25 февруари.
— Какво? Завещанието?
— Evidemment!
— Намерило се!
— Точно навреме, n’est-ce pas?
— Мислите ли, че той казва истината?
— Или дали мисля, че завещанието е било у него през цялото време? Това ли искахте да кажете? Е, всичко това е малко чудновато. Но едно нещо е сигурно. Аз ви казах, че ако хората помислят мадмоазел Ник за умряла, ще настъпят разни събития и ето че събитията са налице!