Тя закри лицето си с двете ръце, после ги свали и завърши с някаква странна трогателност:
— Това е всичко…
21
ЛИЦЕТО „К“
Лазаръс избърза при нея.
— Скъпа — промълви той. — Скъпа!
Поаро отиде при бюфета, наля чаша вино, донесе й го и остана при нея, докато тя го изпи.
Фредерика му подаде чашата и се усмихна.
— Мина ми — каза тя. — Какво… какво би трябвало да направим сега?
Тя погледна Джап, но инспекторът поклати глава.
— Аз съм в отпуска, госпожо Райс. Дошъл съм само, за да услужа на стар приятел и нищо повече. С тоя случай се разпорежда полицията на Сейнт Лу.
Фредерика погледна Поаро.
— А мосьо Поаро се разпорежда с полицията на Сейнт Лу.
— Oh, quelle idee, madame! Аз съм само един скромен съветник.
— Мосьо Поаро — обади се Ник, — не бихме ли могли да потулим тая история?
— Вие го желаете това, мадмоазел?
— Да. В края на краищата най-засегнатата от цялата тая работа съм аз. А сега срещу мене вече няма да има покушения.
— Да, това е вярно. Сега срещу вас вече няма да има покушения.
— Вие мислите за Маги. Но, мосьо Поаро, нищо вече не може да върне Маги между живите. Ако дадете на всичко това гласност, само ще причините страшно много страдания на Фредерика и ще я превърнете в жертва на вестникарите, а тя не го е заслужила.
— Казвате, че не го е заслужила?
— Разбира се, че не е! Аз ви казах още в самото начало, че мъжът й е звяр. Тая вечер вие го видяхте какъв е бил. Е, той е мъртъв. Нека с това да сложим край на всичко. Нека полицията си търси човека, който е убил Маги. Те просто няма да го намерят и толкова.
— И тъй, това е вашата дума, мадмоазел? Да потулим всичко.
— Да. Моля. О, моля ви се! Моля ви се, скъпи мосьо Поаро!
Поаро бавно обиколи с поглед присъствуващите.
— Какво ще кажете всички вие?
Един по един ние му отговорихме.
— Съгласен съм — казах аз, когато Поаро погледна към мене.
— Аз също — каза Лазаръс.
— Не можем да направим нищо по-хубаво — обади се Чаленджър.
— Да забравим всичко, което стана тая вечер тука — решително се изказа Крофт.
— Имате ли сметка да кажете нещо друго! — подхвърли Джап.
— Не ме съдете твърде жестоко, миличка — каза с подсмърчане госпожа Крофт на Ник, която я изгледа презрително, без да й отговори.
— Елин?
— Аз и Уилям думичка няма да продумаме. Който си пази устата, той си пази душата.
— А вие, мосьо Вайз?
— Такова нещо не бива да се потулва — отговори Чарлз Вайз. — Фактите трябва да се съобщят на надлежното място.
— Чарлз! — възкликна Ник.
— Съжалявам, мила. Аз съдя за всичко от гледна точка на закона.
Поаро изведнъж се изсмя.
— И тъй вие сте седем срещу един. Добрият Джап е неутрален.
— Аз съм в отпуска — широко се усмихна Джап. — Аз не влизам в сметка.
— Седем на един. Само мосьо Вайз остава да държи… за закона и реда! Знаете ли, мосьо Вайз, вие сте човек с характер!
Вайз сви рамене:
— Положението е съвършено ясно. Ние можем да направим само едно нещо.
— Да, вие сте честен човек. Eh bien, аз също вземам страната на малцинството. Аз също държа на истината.
— Мосьо Поаро! — възкликна Ник.
— Мадмоазел, вие ме въвлякохте в тая история. Аз се заех със случая по ваше желание. Сега не можете да ме накарате да замълча.
Той заплашително вдигна показалеца си с движение, което ми беше добре познато.
— Седнете, всички седнете и аз ще ви разкажа истината.
Накара ни да млъкнем с властното си държане, ние послушно седнахме и устремихме към него съсредоточени погледи.