Преповторих си наум писмата на Майкъл Ситън, които бях чел. Да, нямаше нищо невъзможно. Там се споменаваше Скарбъро, но Маги е била в Скарбъро заедно с Ник — така ми беше казала майка й.
И това обясняваше една подробност, която ме беше дразнила. Защо писмата бяха толкова малко? Ако някое момиче изобщо пази любовните си писма, то пази всичките. Защо са подбрани толкова малко? Има ли в тях нещо особено?
И тогава си спомних, че в тях не се споменаваше никакво име. Те всички започваха различно, но започваха с някакво нежно обръщение. Никъде в тях не се споменаваше името „Ник“.
И имаше още нещо, нещо, което е трябвало да забележа веднага, което натрапваше истината.
Какво беше то?
Ами ето какво. Мадмоазел Ник се подложила на операция от апандисит на двадесет и седми февруари. Има едно писмо от Майкъл Ситън, датирано втори март, но в него не се говори за никакво безпокойство, за болест или нещо необикновено. Това е трябвало да ми подскаже, че писмата са били писани до съвсем друго лице.
Тогава прегледах съставения от мене списък с въпроси. И отговорих на тях в светлината на новото си хрумване.
При всички въпроси с изключение на няколко отделни случая резултатът бе прост и убедителен. А така отговорих и на друг въпрос, който си бях задавал по-рано: Защо мадмоазел Ник си купи черна рокля? Отговорът беше, че тя и братовчедка й трябваше да бъдат облечени еднакво, а червеният шал да подчертава още повече сходството. Правилният и убедителен отговор беше тоя, а не другият. Никое момиче не би си купило траурна рокля, преди да узнае, че нейният любим е умрял. Такава постъпка би била изкуствена… неестествена.
И тъй аз на свой ред поставих своята малка драма. И това, за което се надявах, се случи! Ник Бъкли се държа твърде несдържано по въпроса за скривалището. Тя заяви, че нямало подобно нещо. Но ако имаше — а аз не виждах никаква причина Елин да го е измислила, — Ник трябваше да знае за него. Защо се държа така несдържано? Имаше ли вероятност да е скрила пистолета именно там? С тайното намерение да го използува, за да хвърли подозрението върху някой друг по-нататък?
Дадох й да разбере, че обстоятелствата са много неблагоприятни за мадам. Това отговаряше на нейните планове. Както го бях предвидил, тя не можа да устои на изкушението да създаде решаваща улика. Освен това така щеше да е по-безопасно за нея. Елин можеше да намери тайното скривалище и пистолета в него!
Ние всички сме тука, това е сигурно. Тя чака вън да й дойде ред да се появи. Сега е съвършено безопасно — мисли тя — да вземе пистолета от скривалището и да го сложи в палтото на мадам…
И с това в края на краищата се издава…
Фредерика потрепера.
— Въпреки всичко — каза тя — радвам се, че й дадох часовника си.
— Добре сте сторили, мадам.
Тя бързо вдигна очи към Поаро.
— И това ли знаете?
— Ами какво ще кажеш за Елин? — намесих се аз. — Дали е знаела или подозирала нещо?
— Не. Аз я попитах. Тя ми каза, че решила да остане в къщата нея вечер, понеже според собствените й думи мислела, че „нещо ще стане“. Явно Ник твърде решително я подканвала да отиде да гледа фойерверка. Беше доловила неприязънта на Ник спрямо мадам. Тя ми каза, че „със сърцето си усещала, че нещо ще стане“, но е мислила, че то ще се случи на мадам. Била познавала душицата на госпожица Ник — каза тя — и тя винаги си била чудновато момиченце.
— Да — промърмори Фредерика. — Да, нека мислим за нея така. Чудновато момиченце. Чудновато момиченце, което не е могло да превъзмогне себе си… Поне аз ще мисля така.
Поаро взе нейната ръка и с нежно внимание я поднесе към устните си.
Чарлз Вайз неспокойно се размърда.
— Това ще е много неприятна история — тихо промълви той. — Предполагам, че трябва да се погрижа да й намеря някакъв защитник.
— Мисля, че няма да има нужда — каза полека Поаро. — Поне ако съм прав в предположенията си.
Изведнъж той се обърна към Чаленджър:
— Нали там слагате стоката, а? В тия ръчни часовници.
— Аз… аз… — объркано запелтечи морякът.
— Не се опитвайте да ме измамите с тия ваши похвати на симпатично момче. Те излъгаха Хейстингс, но няма да излъжат мене. Добре си докарвате от тая работа, нали, от търговията с наркотици… Вие и вашият вуйчо от Харли Стрийт.
— Мосьо Поаро!
Чаленджър се изправи.
Дребничкият ми приятел спокойно премигаше насреща му.
— Вие сте полезният „приятел“. Отречете го, ако желаете. Но аз ви съветвам, ако не искате сведенията да влязат в ръцете на полицията, да се махнете.